Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— И се приземихме в някакво затънтено поле край Москва, направо насред нищото, така че нямаше как да се свържем с вас — добави Мечо Пух. — Оттогава се мъчехме да се върнем. Накрая отмъкнахме самолет от едно местно летище и се добрахме до имението на Хадес в Елзас-Лотарингия… добре де, до онова, което беше останало от него. Димящи развалини. Там засякохме куп сигнали, някои от които споменаваха теб, и веднага запрашихме насам. Опитвахме се да се свържем по радиото, но сигурно сте превключили на друга честота.

— Така е. Превключихме, след като Сфинкса хакна комерсиалните радиочестоти. Но определено се радвам, че пристигнахте точно навреме — каза Джак.

Погледна спокойната планина около тях. Още се намираха в Алпите, източно от Монблан, в швейцарската част на масива, но далече от всичко.

Джак се загледа умислено в планината.

Йоланте застана до него.

— И сега какво ще правим?

— Сфинкса вече или е пристигнал, или е на път да пристигне във Върховния Лабиринт — каза Джак. — Долу в пещерата чух, че монасите на Омега са изпълнили Падането в Потала преди Сфинкса да унищожи тамошната планина. А сега и Дион изпълни Падането и може да отиде при Сфинкса в Лабиринта и да му помогне…

Гласът му замря.

— Което ни оставя победени, безсилни, разпръснати и много изостанали. Трябва да изпълним Падането. Но за да го направим, трябва да открием една от двете изгубени планини и да намерим начин да махнем фолиото от пиедестала на Луната.

Изричането на това на глас сякаш само потвърди колко безнадеждно е положението им.

Никой не отвърна.

Всички само се взираха умърлушено в прекрасния планински пейзаж под лунната светлина.

Петте укрепени манастира,

някъде в някаква пустиня,

25 декември, 09:00

Могъщата армия на Сфинкса напредваше през огромната пустинна равнина под лъчите на изгряващото слънце и вдигаше облак прах, сякаш следвана от пясъчна буря.

Петдесет машини с всякакви форми и размери се носеха с грохот напред — както по равния терен, така и над него.

Шурмови хеликоптери „Апачи“ с картечници и ракети.

Транспортни “Чинук“ с хиляди бронзови в тях.

И разбира се, гигантският квадрокоптер на Сфинкса Ми 4000.

По пустинната равнина се носеха и множество камиони и влекачи с още бронзови в тях.

Целта им беше ниска планинска верига, издигаща се от иначе равната пустиня.

В подножието на едно от голите каменисти възвишения се бяха сгушили пет отдавна изоставени манастира, които не се различаваха особено от прочутата обител в Синай, посветена на света Екатерина.

Подобно на „Св. Екатерина“, тези пет укрепени манастира бяха невероятно изолирани, отдалечени на хиляда километра от най-близкото обитавано място. Истинска мечта за един отшелник.

И подобно на „Св. Екатерина“, те бяха едва ли не вкопани във възвишенията зад тях.

Манастирите бяха подредени приблизително в полукръг в подножието на жълто-кафявата планина, на около петстотин метра един от друг — и всички бяха в сходни степени на разпадане. Защото, за разлика от „Св. Екатерина“, те бяха напълно изоставени в продължение на повече от хилядолетие.

Според местните жители малка група християнски монаси живеела в тях и ги защитавала по времето на възхода на Мохамед и армиите му през 8 век, но всички измрели по време на жестока чумна епидемия.

Мюсюлманската войска пристигнала при петте укрепени манастира малко след това и като видели заразените трупове, запечатали портите на манастирите и изписали по тях предупреждения: НЕ ВЛИЗАЙТЕ, ЧУМА.

И така мястото и важността на петте манастира било забравено.

До днес.

Военната част спря пред първия изоставен манастир — онзи в средата на петте. Огромният хеликоптер на Сфинкса кацна пред всички коли и той слезе от него.

Загледа се към ниската планина.

Кафява и набраздена от дерета, тя беше по-широка, отколкото висока. Сякаш беше създадена от едно-единствено парче разтопена скала.

Древната порта на манастира, върху чиито дъски с нитове още можеше да се различи мюсюлманското предупреждение отпреди много векове, се отвори със скърцане и на прага й се появи фигура.

Кардинал Мендоса. Той беше изпратен тук по-рано.

Само че сега изглеждаше различно.

Преди Мендоса имаше черна коса, която обикновено зализваше назад под червената кардиналска шапчица.

Сега шапчицата я нямаше и в някакъв момент между Мон Сен Мишел и тук той беше обръснал напълно главата си.