Джефри Дивър - Невидимия

Райм обясни на Кара, че това означава следи от телесни течности, най-вероятно слюнка.

— Худини го е правил често. Понякога карал някой от зрителите да провери устата му и да установи, че е празна. После, точно преди да се измъкне, жена му го целувала — обяснявал, че било за късмет, а тя просто му предавала ключа.

— Да, но ръцете му са били вързани зад гърба — отбеляза Селито. — Как е успял да ги достигне с уста?

— О — засмя се Кара, — специалистът по измъкването може да извърти ръцете си пред тялото за секунди.

Купър изследва следите от слюнка. В някои случаи по този начин може да се установи кръвната група на заподозрения. При Фокусника обаче това се оказа невъзможно.

Сакс беше намерила миниатюрно назъбено метално парче.

— Да, негово е — обяви Кара. — Това е един от инструментите за измъкване. Трионче от бръснарско ножче. Вероятно с него е прерязал пластмасовите ограничители на краката си.

— И това ли е било в устата му? Не е ли опасно?

— О, много често илюзионистите държат в устата си игли и ножчета. Специално се обучаваме да не се порежем.

Сред микроуликите от уличката откриха още следи от каучук, грим и масло „Так пюр“.

— Намери ли нещо край реката, Сакс?

— Само следи от гуми в калта. — Тя посочи цифровите снимки на компютърния екран. — Един „съвестен“ гражданин успя да прецака всичко, но оглеждах мястото половин час и съм сигурна, че нашият човек не е скочил от колата и не е оставил никакви улики.

— Какво каза жертвата, онази Марстън? — обърна се Селито към Бел. — Нещо интересно?

Бел предаде накратко показанията ѝ.

Адвокатка, помисли си Райм. Защо нея? Каква, по дяволите, беше зависимостта, според която Фокусника избираше жертвите си? Музикантка, гримьор, адвокатка.

— Разведена е — добави Бел. — Бившият ѝ съпруг е в Калифорния. Разводът не е преминал особено гладко, но не вярвам той да е замесен. Свързах се с лосанджелиската полиция и те установиха, че има алиби за днес. Няма криминално досие.

Черил Марстън беше описала Фокусника като слаб, жилав мъж с брада и белези по врата и гърдите.

— О, и потвърди, че пръстите му са деформирани. Сраснали. Не е споменал адрес или квартал, в който живее. Представил се като Джон.

Никаква полза от тези показания, помисли си Райм.

Бел обясни как престъпникът срещнал Марстън и какво се случило след това. Райм се обърна към Кара:

— Нещо познато?

— Сигурно е хипнотизирал гълъба и го е хвърлил, после е използвал ултразвуково устройство, за да подплаши коня. Когато го е изключил, животното се е успокоило само.

— Какво устройство? Къде могат да се намерят такива?

— Вероятно го е изработил сам. Навремето звероукротителите са използвали електрически ток или пръчки, за да карат лъвовете да реват, когато трябва. Сега обаче природозащитниците не биха допуснали такова нещо.

Бел описа какво се бе случило в кафенето.

— Марстън каза нещо странно. Имала чувството, че той чете мислите ѝ. Знаел твърде много неща за нея.

— Четене на жестовете — обясни Кара. — Казваш нещо и наблюдаваш внимателно реакцията на събеседника си. Така можеш да научиш много. Един опитен менталист може да научи всякакви лични тайни при най-обикновен разговор.

— После, когато притъпил вниманието ѝ, я упоил, завел я при блатото и я окачил надолу с главата.

— Това е вариант на „Аквариум“ — обясни Кара. — Един от най-известните номера на Худини.

— А бягството му при блатото? — попита Райм.

— Отначало не бях сигурна, че е той — заразказва Сакс. — Беше се преобразил. Дрехите му бяха различни и… — Тя погледна Кара.

— … веждите му също. Не виждах пръстите му. Отвлече вниманието ми, като използва вентрилоквизъм. Гледах го в лицето, но не видях да мърда устни.

— Обзалагам се, че е използвал думи, в които няма „б“, „м“, и „п“. Така щеше да видиш движение в устните му — обясни Кара. — Вероятно не е използвал и „в“ и „ф“.

— Права си. Струва ми се, че каза: „Ей, глей надясно, оня с анцуга ще стреля.“ Типичен негърски говор. — Сакс се намръщи.

— Погледнах настрани, по посоката, в която гледаше той, както и всички останали. Когато се обърнах, той ме заслепи. Запали бомбичките и аз помислих, че стреля. Метна ме.

По лицето ѝ се изписа гняв. Амелия Сакс се ядосваше най-много на себе си.

Кара обаче я успокои:

— Не го взимай навътре. Слухът е от онези сетива, които се лъжат най-лесно. Затова добрите илюзионисти не използват звукови номера. Твърде евтини са.