Джефри Дивър - Невидимия

Само че не с кола, която виси във въздуха.

Трябваше…

Шевролетът се заклати напред-назад.

Тя погледна в огледалото — три от хлапетата бяха съблекли кожените си якета и се опитваха да свалят колата на земята. Четвъртият, най-едрият, главатарят на бандата, се приближи важно до прозореца. Наведе се и се ухили, в устата му проблесна златен зъб.

— Здрасти бе.

Сакс кимна, без да сваля поглед от лицето му.

— Хей, черни маймуни, бутайте по-силно, мамка ви! Клатите я, сякаш си правите чекии.

— Майната ти — отговори един от останалите.

Той отново се наведе:

— Хей, маце, ще те смъкнем. К’во е т’ва, с което ще пръснеш черепа на онзи задник?

— „Глок“. Четирийсети калибър.

— Сладур. Олекотеният ли е?

— Не, бойният модел.

— Хубав патлак. Аз имам „Смит“. — Той вдигна горнището на анцуга си и със смес от гордост и страхопочитание ѝ показа приклада на автоматичния си „Смит и Уесън“. — Ама ще си взема като твоя.

Въоръжен непълнолетен. Как би постъпил един сержант в подобна ситуация?

Колата се разтърси и задните ѝ колела отново стъпиха на земята.

Сакс реши, че в случая няма никакво значение как би реагирал един сержант. Тя кимна на хлапето:

— Благодаря, пич. — Сетне добави заплашително: — И гледай да не застреляш някого, че пак ще дойда. Ясно ли е?

Той се усмихна широко. Златният му зъб пак проблесна.

Амелия Сакс натисна педала на газта и задните колела се завъртяха бясно, заплашвайки да изкопаят дупки в асфалта. За осем секунди автомобилът ѝ вдигна деветдесет километра в час.

— Хайде, хайде, хайде — прошепна тя, вперила поглед в тъмната кола далеч отпред.

Като се стараеше да кара внимателно, Сакс отново си сложи слушалките на радиостанцията и поиска подкрепления.

Бързо ускоряваше, после натискаше рязко спирачки — оживените улици на Харлем не са подходящи за преследване с коли. Но Фокусника срещаше същите препятствия, а като шофьор изобщо не можеше да се мери с нея. Изведнъж се насочи към един училищен двор, където децата играеха баскетбол и бейзбол. На игрището нямаше много хора и вратата му бе заключена с катинар. Ако някой поиска да играе, трябваше или да се промъкне през решетките, или да прескочи седемметровата ограда.

Фокусника просто форсира двигателя и разби вратата. Децата се разбягаха. Той прекоси игрището, като едва не блъсна няколко хлапета, и изхвърча през вратата от другата страна.

Сакс се поколеба, но реши да не го последва — не можеше да си го позволи при толкова деца наоколо. Тя обиколи сградата с надеждата да го пресрещне от другата страна. Когато зави зад ъгъла, спря.

От него нямаше и следа.

Не можеше да разбере как се е измъкнал. Беше останал извън полезрението ѝ само десетина секунди. В другата посока уличката зад училището свършваше в гъсти храсти и млади дръвчета. Отзад се виждаше издигнатото Крайречно шосе на Харлем, а зад него бяха калните брегове на реката.

„Измъкна се… А аз си докарах ремонт за пет бона. За нищо.“

От радиостанцията прозвуча глас:

— До всички коли в близост до „Адам Клейтън Пауъл“ и Сто петдесет и трета. Имаме тежко пътно произшествие. Кола паднала в река Харлем. Повтарям, има паднал автомобил в реката.

Възможно ли беше да е той?

— Криминален отдел, пет-осем-осем-пет. Дайте подробности за колата.

— Мазда или тойота. Нов модел. Бежова. Край.

— Добре, централа, предполагам, че това е преследваният от Сентрал Парк. На местопроизшествието съм. Край.

— Разбрано, пет-осем-осем-пет. Край.

Сакс спря шевролета си в края на задънената улица. Докато слизаше, се приближиха една линейка и кола на Специалния отряд. Продължиха бавно през храстите, изпочупени от летящата с пълна скорост мазда. Сакс ги последва, като стъпваше внимателно по чакъла. Когато излезе от храсталака, забеляза скупчени порутени колиби и навеси. Наоколо се мотаеха бездомници, главно мъже. Брегът беше тинест и засипан от боклуци, стари електроуреди и ръждясали останки от разглобени коли.

Фокусника явно бе очаквал от другата страна на храстите да има шосе, затова беше минал с пълна скорост. Тя видя следите от гуми в калта. При опита си да спре той бе съборил една колиба, сетне беше излетял от един прогнил кей във водата. Двама полицаи помогнаха на обитателите на колибата да излязат — нямаше ранени. Останалите заоглеждаха реката за шофьора. Сакс се обади на Райм и Селито и им разказа за случилото се, поиска веднага да ѝ бъде изпратена кола с екипировка за оглед.