Джефри Дивър - Невидимия

Ала нямаше къде да избяга.

— Хей ти! В маздата! Излез от колата и легни по очи на земята.

Той не реагира.

— Сакс? — прозвуча гласът на Райм. — Можеш ли…

Тя смъкна слушалките и се прицели в главата на престъпника.

Думите на Мери Шенли прозвучаха в главата ѝ:

„Щом имаш пистолет, използвай го…“

Сакс си пое дълбоко въздух, успокои пулса си и стисна здраво пистолета. Вдигна го малко нагоре и леко вляво, за да компенсира отклонението от приятния априлски бриз.

Когато стреля, човек трябва да забрави всичко освен мишената. Да си представи, че е свързан с нея с невидима нишка, като тънък енергиен лъч. Успешното прицелване много зависи от произхода на тази енергия. Ако източникът ѝ е мозъкът, вероятността да улучиш е голяма. Ако е сърцето — успехът е почти сигурен. Жертвите на Фокусника — Светлана Расникова, Тони Калвърт, Черил Марстън и полицай Лари Бърк — ѝ даваха сила и Сакс беше убедена, че ще улучи.

„Хайде, негоднико — помисли си. — Запали двигателя и се опитай да минеш покрай мен.

Хайде! Дай ми повод…“

Колата тръгна леко напред.

Тя сложи пръст на спусъка.

Фокусника сякаш усети това и спря.

— Хайде — прошепна тя.

Замисли се как да реагира. Ако той се опита да мине покрай нея, щеше да се прицели в радиатора или някоя гума и да се постарае да го залови жив. Ако се насочи към нея или към тротоара, при което щеше да застраши живота на пешеходците, щеше да го застреля.

— Ехо! — извика някое от хлапетата.

— Млък бе, задник!

— Пръсни му черепа, кучко!

„Няма нужда да ме убеждавате, сополанковци. Готова съм да го направя…“

Тя реши, ако той се приближи на три метра от нея, с каквато и да било скорост, да го застреля. Двигателят на колата му изрева и тя видя — или си представи, — че автомобилът потреперва.

„Три метра. Това ми стига.“

Моторът пак изрева.

„Хайде“ — подкани го тя.

Автобусът на някакво църковно училище излезе от близката пряка и застана под ъгъл между маздата и камиона, шофьорът явно не беше разбрал какво става.

„Не…“

Дори да улучи целта, куршумът ѝ можеше да рикошира и да се забие в автобуса.

Сакс вдигна пръста си от спусъка и се взря в предното стъкло на маздата. Фокусника размърда глава, погледна настрани и забеляза автобуса в страничното огледало.

Сетне се обърна към Сакс и на нея ѝ се стори, че се усмихва, явно се досещаше, че сега тя не може да стреля.

Предните гуми на маздата изсвистяха и колата се понесе към Сакс с пълна скорост. Той се насочи право към полицайката и шевролета ѝ, много по-ярко жълт от църковния автобус, чието наличие сега сякаш осигуряваше някаква висша закрила на престъпника.

С приближаването на маздата Сакс изтича към тротоара и се опита да се прицели странично.

Вдигна пистолета и го насочи към главата на Фокусника. От другата страна обаче бяха прозорците на съседните магазини и десетки приклекнали на земята хора. Изстрелването дори на един куршум не беше безопасно.

Феновете ѝ обаче не даваха пукната пара.

— Хей, кучко, пръсни мозъка на тоя нещастник.

— К’во чакаш, ма?

Тя свали пистолета. Маздата летеше към шевролета ѝ.

„О, само не колата!“

Тя си спомни как баща ѝ бе купил тази развалина и как двамата заедно ремонтираха двигателя, как сменяха амортисьорите… Колата и полицейския занаят бяха нейното наследство.

На десетина метра от шевролета Фокусника направи остър завой към Сакс. Тя отскочи. Маздата се извъртя напряко на тротоара. Блъсна се от дясната страна на шевролета, той се завъртя и отскочи към отсрещния тротоар, където четирите хлапета най-после показаха известна загриженост за живота си и се разбягаха.

Сакс се приземи на колене, силна болка прониза ставите ѝ. Шевролетът спря на няколко крачки от нея, задницата му стърчеше във въздуха, подпряна на една катурната оранжева кофа за боклук.

Маздата излезе на отсрещния тротоар, сетне се върна на улицата, зави и продължи на север. Сакс скочи на крака, но не си направи труда да вдига пистолета си. Погледна шевролета. Дясната врата беше хлътнала, но откачената предна броня не пречеше на гумите. Да, може би щеше да го настигне. Тя влезе в колата и запали. Натисна газта. Първа. Двигателят изрева, но автомобилът не помръдна. Сакс се обърна.

Задницата на колата все още бе върху кофата за боклук. Сакс изръмжа гневно, удари с длан по волана. По дяволите! Маздата още се виждаше, Фокусника не напредваше много бързо; сблъсъкът беше повредил и неговата кола. Имаше шанс да го настигне.