Джефри Дивър - Невидимия

Какво щяха да си помислят тогава?

Че има друго отровно шоколадче?

Или че това е поредното разсредоточаване, отклоняващо вниманието им от градския арест, където Малерик можеше наистина да планира бягството на Констабъл?

Накратко, полицията щеше да изпадне в пълно объркване, без ни най-малка представа какво се случва.

Е, това, което се случва през последните два дни, почитаема публика, е върховно представление със съвършена комбинация от физическо и психологическо разсредоточаване.

Физическо — с насочването на вниманието на полицията към апартамента на Грейди и градския арест.

Психологическо — с пренасочването на подозренията от истинския мотив на Малерик към правдоподобната цел, която Линкълн Райм гордо си мислеше, че е отгатнал: убийството на Грейди и бягството на Андрю Констабъл. Щом започнат да мислят в тази посока, полицаите изобщо нямаше да заподозрат истинския план на Уиър.

А той нямаше абсолютно нищо общо със случая „Констабъл“. Всички илюзионистки атаки над първите три жертви, които олицетворяваха циркови професии, обувката с кучешките косми, споменаването на пожара в Охайо и връзката със „Сирк фантастик“… всичко убеждаваше преследвачите му, че целта му не може да е отмъщение срещу Кадески, защото това, както бе казал самият Линкълн Райм, беше прекалено очевидно. Трябваше да има някаква друга цел.

Ала той нямаше.

Сега, облечен като санитар от Бърза помощ, той вкара бавно линейката през товарния вход на шатрата, в която се помещаваше световноизвестният „Сирк фантастик“.

Спря под трибуните, слезе и заключи колата. След опасността от бомба през деня присъствието на линейката изглеждаше съвсем нормално — абсолютно естествено, както би се изразил един илюзионист.

Ето, почитаема публика, това е вашият илюзионист, макар че вие още не го виждате.

Той е Изчезнатият човек, стои пред вас, но е невидим.

Никой не обърна внимание на микробуса, който не беше никаква линейка, а пълна имитация. Уиър беше купил колата преди няколко месеца и я бе преустроил. Беше заменил медицинското оборудване с десетина пластмасови бидона, съдържащи два тона бензин и свързани с прост детонатор, който скоро щеше да избухне и да залее сцената, купола и повече от 2000 зрители със смъртоносна горяща течност.

Между тях бе и Едуард Кадески.

Спомняте ли си, господин Райм, за разговора ни при представянето на „Овъгленият човек“? Думите ми не бяха празни приказки. Кадески и „Сирк фантастик“ съсипаха живота и отнеха любовта ми. Сега аз ще го унищожа. Отмъщението е главната ми цел.

Без никой да му обърне внимание, илюзионистът излезе с небрежна походка в парка. Смяташе да се преоблече и да се върне с нова дегизировка като един от зрителите, за да може да се наслаждава отблизо на представлението.

Семейства, групи приятели, влюбени двойки, деца спокойно влизаха под купола на цирка, намираха местата си, заемаха партера и ложите, бавно се превръщаха от индивиди в онова странно същество, наречено публика, различаващо се коренно от съставните си части.

„Метаморфоза…“

Кара се обърна към един пазач:

— Чакам тук от известно време. Имате ли представа къде може да е господин Кадески? Много е важно.

Не, той нямаше представа. Другите двама, които попита — също.

Тя хвърли поглед на часовника си. Сърцето ѝ се свиваше. Представи си майка си, легнала в стаята в старческия дом — как се оглежда, осенена от моментна яснота на мислите, и се чуди къде е дъщеря ѝ. На Кара ѝ се плачеше. Знаеше, че трябва да остане, да направи всичко, което бе по силите ѝ, за да спре Уиър, но в същото време отчаяно копнееше да седи до леглото на майка си.

Тя отново погледна яркоосветената зала. Артистите чакаха отстрани, готвеха се за откриване на представлението, преобразени със зловещите си средновековни маски. Децата в публиката също държаха такива маски — скъпи сувенири от будките отвън. С дебели и криви носове. Хлапетата се оглеждаха, възбудени и радостни. Но в движенията на някои се четеше тревога. Маските и необичайните декори вероятно създаваха впечатление за сцена от филм на ужасите. Кара обожаваше да играе пред деца, но знаеше, че трябва да се внимава. Те живеят в различна действителност от тази на възрастните и актьорът може лесно да разруши чувството им за спокойствие. В представленията пред деца тя изпълняваше само смешни трикове и често събираше малчуганите след това, за да им издаде някой чалъм.