Юси Адлер-Улсен - Жената в капан

Обърна се и пое към Хестестиен. Ако хванеше влака, който минава след двайсет минути, щеше да има време да постои половин час при Харди в болницата и после да тръгне към полицейското управление.

Червената църковна камбанария се издигаше над голите дървета. Карл си припомни какъв късмет бе извадил. Само два сантиметра надясно и Анкер щеше да живее. Един вляво — и самият той щеше да умре. Жалки сантиметри го бяха спасили от пътя през зелените поля към студените гробове на няколкостотин метра пред него.

Карл се опита да го осмисли, ала се затрудняваше. Не знаеше много за смъртта. Само това, че удря неочаквано като мълния, и после настъпва безконечна тишина.

Затова пък знаеше отлично колко ужас и безсмислие носи смъртта. Да, изпитал го бе лично.

Само няколко седмици след като завърши Полицейската академия, Карл видя първата жертва на убийство в живота си и тя се запечата завинаги в съзнанието му. Дребна, съвсем слаба женица, удушена от мъжа си. Безжизнените ѝ очи и изражението ѝ не дадоха мира на Карл седмици наред. После се появиха куп нови случаи. Всяка сутрин той се настройваше за предстоящото: окървавена плът, восъчнобледи лица, снимки, от които те побиват ледени тръпки. Ежедневно слушаше хорските лъжи и оправдания. Всеки ден се сблъскваше с ново престъпление и постепенно започна да обръгва. Двайсет и пет години в полицията, десет от които в Отдел „Убийства“, успяха да притъпят впечатлителността му.

И така до деня, когато се появи случай, който да пробие бронята му.

Изпратиха него, Анкер и Харди до разнебитената казарма на един осеян с дупки чакълест път в Амар 2 2 Амар — остров, на който са разположени части от Копенхаген. — Бел.прев. . Там лежал труп и чакал да разкаже историята си.

Както неведнъж досега, смрадта привлякла вниманието на съседа и той се обадил в полицията. Отначало помислиха, че става дума за поредния самотник, издъхнал след поредното напиване. Но после откриха пирон, забит до половината в черепа на мъртвеца с помощта на монтажен пистолет. Именно пиронът бе причината Отдел „Убийства“ на копенхагенската полиция да поеме случая.

През въпросния ден дежурен беше Карл Мьорк и нито той, нито двамата му помощници възроптаха, макар Карл да направи редовните си забележки заради засиления натиск и мудността на другите работни групи. Кой би могъл да предвиди фаталния развой на събитията? Кой би могъл да се досети, че само пет минути, след като влязат в смърдящото жилище, Анкер ще рухне в локва кръв, Харди ще направи последните крачки в живота си, а у Карл ще изгасне онзи огън, така нужен му, за да си върши работата в копенхагенския Отдел „Убийства“?

2002 година

Жълтите издания обожаваха заместник-председателката на Демократическата партия Мереде Люнгор по много причини: заради хапливите ѝ реплики от трибуната на Фолкетинга 3 3 Фолкетинг — датският парламент. — Бел.прев. , заради смелостта ѝ да се противопоставя на министър-председателя и на послушните му марионетки, заради женствената ѝ фигура, предизвикателен поглед и съблазнителни трапчинки, заради младостта и стремглавия ход на кариерата ѝ. Ала жълтата преса я боготвореше най вече защото с поведението си непрекъснато подхранваше най-различни догадки по каква причина бяха толкова интелигентна и привлекателна жена като нея никога не се появява на публични места в компанията на мъж.

Мереде Люнгор покачваше тиража на вестници и списания. Лесбийка или не, слуховете за живота ѝ се продаваха отлично.

Мереде, разбира се, осъзнаваше качествата си не по-зле от жълтата преса.

— Защо не излезеш с Таге Багесен? — попита секретарката ѝ, докато двете ситнеха към малкото синьо ауди на депутатката, заобикаляйки локвите по служебния паркинг зад „Кристиансборг“ 4 4 В двореца „Кристиансборг“ се помещават Фолкетингът, Върховният съд и кабинетът на министър-председателя на Дания. — Бел.прев. . — Знам, че непрекъснато те засипват с предложения, но Таге направо си е изгубил ума по теб. Спомняш ли си колко пъти се опита да те покани на среща? Броила ли си бележките, които оставя върху бюрото ти? Днес пак ти остави листче с някакво послание. Заслужава да му дадеш шанс, Мереде.

— Щом толкова го харесваш, ти излез с него — Мереде отключи колата и остави книжата върху задната седалка. — За какво ми е депутат от Радикалната центристка партия, който на всичкото отгоре оглавява Комисията по транспорта? Ще ми отговориш ли на този въпрос, Мариане? Да ти приличам на кръгово кръстовище?