Джон Лескроарт - Фатална жена

— Възразявам. Това е спорно твърдение и не е основано на доводи.

— Приема се. Господин Харди, може да продължите разпита в тази насока, но, моля, контролирайте тона на въпросите си.

Харди не се съобрази докрай с препоръката и продължи още пет-шест минути в същия дух. В края на разпита той пак не беше успял да пропука стената на доказателствата — кръвта, свидетелите, мотива и шилелага, които бяха в основата на обвинението на Стиър. Но пък поне беше доста сигурен, че нито един съдебен заседател не се съмняваше, че от политически съображения Лапиър е притиснала следователите да извършат ареста.

Може би, каза си Харди, и това да се окаже нещичко.

Щом Харди освободи Лапиър, съдията обяви ранната следобедна почивка и Джина Роук се надигна от мястото си в дъното на залата. Тя тръгна по централната пътека и стигна до първия ред, където Сюзън Уайс седеше всеки ден от началото на избора на заседатели като олицетворение на непоколебимата съпруга, оказваща постоянна подкрепа на мъжа си. Моузис разговаряше оживено с двамата си адвокати, а тримата бяха в ликуващо настроение след разпита на началника на полицията.

Джина беше силно впечатлена от постигнатото от Харди. Тя беше прекарала целия уикенд в кантората с него и Ейми. След като бяха получили искането на Стиър за изключване на хипотетични доказателства относно възможна вина на трети лица, им беше ясно, че ги очакват големи неприятности при подновяването на заседанията на съда тази сутрин. Харди се надяваше на невероятното — че Уайът Хънт или съдбата ще успеят като с магия да им дадат нещо в подкрепа на тяхната стратегия.

Може би щяха да успеят да посочат един от бодигардовете от антуража на Ло като достатъчно правдоподобен за истински заподозрян в убийството. Може би Гудмън, притиснат толкова силно от Харди и Хънт, че беше решил да дойде с личен адвокат, щеше да се огъне и да признае престъплението. Може би щяха да намерят Тони Солая, да го върнат да даде показания и дори да се разкрие като престъпник.

Разбира се, нищо такова не се случи.

Джина беше казала, че съдията няма да му позволи да призове Лалиър, както беше отхвърлила Ло и Гудмън, но Харди беше успял не само да я вкара в залата като свидетел, но и беше свършил чудесна работа, като демонстрира, че е била подложена на натиск от страна на Гудмън и на свой ред е притиснала следователите си. Харди беше дал на заседателите ясна причина да повярват, че показанията на очевидците са опорочени.

Това бяха рисковани ходове, но защитата беше убедителна и изобретателна. Въпреки това Джина вярваше с цялото си сърце, че е обречена. Сега оставаха само заключителните пледоарии, а след тях заседателите щяха да кажат, че Магуайър е виновен, тъй като друг заподозрян просто нямаше.

В неделя Ейми си беше тръгнала късно следобеда, а Джина и Харди бяха останали в солариума, бяха си сипали по едно уиски „Обан“ и бяха обсъдили възможностите. Накрая Харди се облегна в стола, вдигна крака на голямата кръгла маса, изля чашата в гърлото си и каза като на шега, че ако на сутринта съдията удовлетвори молбата на Стиър и ги лиши от аргументи за защита, ще им остане едно-единствено нещо. Трябваше да го направи Джина, а единственият дребен недостатък на идеята беше, че е напълно налудничава. Доста се бяха посмели.

Когато Джина се прибра у дома, започна да претегля недостатъците и плюсовете на лудата идея на Харди и въобще не успя да мигне.

Сега Роук стоеше до мястото на Сюзън на първия ред в централната част на залата и я гледаше как седи втренчена някъде напред, без да помръдва, а ръцете ѝ бяха стиснати в скута. Тя я потупа леко по рамото, представи се отново, тъй като преди само се бяха запознали, и тихо прошепна:

— Дали не бихме могли да поговорим за минутка отвън?

Следователите от отдел „Убийства“ никога не зарязваха другата си работа, дори когато бяха ангажирани с толкова сензационен случай като убийството на Рик Джесъп.

Пол Брейди седеше в една от стаите за разпит точно срещу общото помещение на отдела и разпитваше заподозрян на име Лиън Брайс. Той беше деветнадесетгодишен и по принцип се занимаваше с крадени мобилни телефони, но не му беше провървяло е последната му жертва — Джейсън Айхлър, двадесет и три годишен докторант по машиностроене от „Станфорд“. Всъщност късметът на Джейсън се беше оказал още по-лош, тъй като той беше мъртъв, но нещата не изглеждаха особено розови и за Лиън. При задържането му у него бяха открити шест мобилни телефона, а един от тях принадлежеше на приятелката на Джейсън, Лили Фарадей.