Джефри Дивър - Картбланш

Е, може би капитан Джордан все пак има чувство за хумор — помисли си Бонд.

Двамата се усмихнаха и в блесналите ѝ очи Бонд съзря отражение на оранжевите пламъци от горящия метан.

Те се наведоха и се вмъкнаха в Елисейските полета, използвайки за прикритие гъстата градина от различни разновидности на храста финбош с тънките иглички, ватсония, треви, джакаранда и кралска протея. Имаше и дървета кигелия, и няколко малки баобаба. Въпреки че беше късна есен, много от растенията бяха разцъфтели, благодарение на климата в Уестърн Кейп. Две токачки ги наблюдаваха с раздразнение и сетне продължиха да вървят с тромавата си походка, която напомни на Бонд за Ниъл Дън.

Двамата с Джордан се намираха на седемдесет и пет метра навътре в парка, когато атаката започна. Тримата мъже привидно се бяха отдалечили, но изглежда го бяха направили, за да примамят Бонд и полицайката навътре в дивата пустош и в капан. Бяха се разделили. Единият пазач се хвърли върху хълм от мека зеленина и престана да стреля, а другият, вероятно заедно с Дън, макар че Бонд не го виждаше, побягна през високите треви към тях.

Бонд имаше ясна видимост и стреля, но охранителят се скри, и той не го улучи. Успокой се — каза си.

Оставаха му четири патрона.

Джордан и Бонд допълзяха до падина близо до малко поле, пълно с кактуси, и езеро, където може би имаше риби ко̀и през пролетта. Те се огледаха, търсейки мишени. И после върху тях заваля дъжд от куршуми. Сториха им се хиляди, въпреки че вероятно бяха четирийсет-петдесет. Попаднаха наблизо, разтрошиха камъните и разплискаха водата.

Двамата мъже в сиво-кафяви униформи, може би отчаяни и ядосани от забавеното си бягство, опитаха дръзко нападение и атакуваха Бонд и Джордан от различни посоки. Бонд стреля два пъти по човека, който идваше към тях отляво, и улучи пушката и лявата му ръка. Пазачът изкрещя от болка и пусна оръжието, което се претърколи до основата на хълма. Бонд видя, че макар ръката му да бе ранена, мъжът извади пистолет с лявата и беше в състояние да се бие. Вторият охранител бързо изтича да намери укритие. Бонд стреля и го уцели в крака, но и неговата рана изглеждаше повърхностна. Той се скри в храстите.

Имам само един патрон.

Къде беше Дън?

Зад тях ли се промъкваше?

Отново настъпи тишина. Ушите им кънтяха, а сърцата им думкаха в гърдите. Джордан трепереше. Бонд погледна пушката „Бушмастър“, която раненият пазач беше изпуснал на десетина метра от тях.

Той внимателно се огледа наоколо — пейзажът, растенията, дърветата. И забеляза високи треви, които се поклащаха на петдесет-шейсет метра по-нататък. Двамата пазачи, невидими в гъстата растителност, се придвижваха към Бонд и Джордан и след една-две минути щяха да връхлетят върху тях. Той можеше да очисти единия с последния си куршум, но другият щеше да го застреля.

— Джеймс — прошепна Джордан и стисна ръката му. — Аз ще ги отведа настрана. Ще тръгна натам. — Тя посочи равно място, обрасло с бурени. — Ако стреляш, може да улучиш единия, а другият ще се скрие. Така ще имаш възможност да стигнеш до пушката.

— Това е самоубийство — възрази Бонд. — Няма къде да се скриеш. Ще бъдеш изложена на куршумите им.

— Престани да флиртуваш, Джеймс.

Той се усмихна.

— Виж, ако някой ще се прави на герой, това ще бъда аз. Ще тръгна към тях. Щом ти кажа, вземи пушката. Умееш ли да боравиш с нея?

Джордан кимна.

Пазачите се приближаваха. Сега бяха на трийсетина метра.

— Стой приведена, докато не ти кажа. Приготвѝ се.

Охранителите бяха само на двайсет и пет метра и предпазливо се промъкваха през високите треви. Бонд отново огледа пейзажа, пое си дълбоко дъх и тръгна към тях. Дулото на револвера му сочеше към земята. Той вдигна лявата си ръка.

— Джеймс, недей! — прошепна Джордан.

Бонд не отговори.

— Искам да говоря с вас — извика той на мъжете. — Ако ми помогнете да науча имената на другите хора, които са замесени, ще получите награди. Няма да ви бъдат предявени обвинения. Разбирате ли?

Пазачите спряха. Бяха объркани. Видяха, че не може да застреля и двамата заедно, но въпреки това върви към тях и не вдига револвера.

— Разбирате ли? Наградата е петдесет хиляди ранда.

Те се спогледаха и закимаха прекалено въодушевено.

Бонд знаеше, че не са приели сериозно предложението му и го чакат да се приближи, за да стрелят. Те се изправиха пред него.

В същия миг мощният револвер в ръката му изтрещя веднъж, все още насочен надолу, и изстреля последния си куршум в земята. Охранителите се стреснаха и приклекнаха. Бонд хукна наляво и се скри зад редица дървета.