Джефри Дивър - Картбланш

Ала едрият мъж, изглежда, не го чу, заора по земята като стар бизон и изчезна в храстите. Какви ги вършеше, по дяволите?

В същия миг няколко куршума осеяха пространството около тях. Бонд и Джордан се хвърлиха на земята. Той забрави за Лам и се озърна за мишена.

Няколкостотин метра по-нататък Дън и двамата пазачи се бяха прегрупирали и стреляха по преследвачите. Няколко куршума улучиха микробуса, но не причиниха щети или наранявания. Тримата се скриха зад купчина отпадъци в края на Секция „Изчезване“. Орляците чайки се разредиха, птиците бяха отлетели далеч от стрелбата.

Бонд се намести зад волана на микробуса и забеляза, че отзад има няколко големи контейнера с амуниции. Той включи двигателя, а Джордан се настани до него.

— Идвам с теб.

— По-добре да го направя сам.

Той изведнъж си спомни стиха на Киплинг, който Фили Мейдънстоун му беше изрецитирала, и реши, че това не е лош боен вик.

Надолу за Геена или нагоре към трона, най-бързо пътува онзи, който е сам.

— Казах, че ще се бия редом с теб, ако е законно — настоя Джордан. — Сега вече е законно. Тръгвай. Те се измъкват.

Бонд се поколеба само за миг и включи на първа скорост. Микробусът заподскача по черните пътища, които кръстосваха огромния комплекс, и мина покрай „Силициевата секция“, Секция „Възстановяване“ и електроцентралите.

И разбира се, отпадъците — милиони тонове хартия, глинени парчета и хранителни остатъци, над които отново се събираше зловещият балдахин от побеснели чайки.

Шофирането беше трудно, докато криволичеха покрай земекопните машини, контейнерите и балите боклуци, които чакаха да бъдат заровени, но лъкатушещият маршрут поне не даде възможност на Дън и двамата пазачи да се прицелят добре. Тримата се обърнаха и стреляха няколко пъти напосоки, но се съсредоточиха предимно върху бягството.

Джордан се обади по предавателя и докладва къде са и кого преследват. Диспечерът ѝ съобщи, че екипът на специалните сили ще пристигне най-малко след трийсетина минути.

Дън и другите мъже стигнаха до оградата между двора с отпадъците и зоната за рециклиране. Единият охранител се обърна и изстреля цял пълнител по микробуса. Куршумите изтракаха по предната решетка и гумите. Микробусът кривна встрани и се заби в купчина бали хартия. Въздушните възглавници се издуха и зашеметиха Бонд и Джордан.

Дън и пазачите видяха, че врагът е обезвреден, и започнаха да стрелят сериозно.

Сред звуците на куршумите, обсипващи металната каросерия, Бонд и Джордан се измъкнаха от тресящия се микробус и се претърколиха в изкоп.

— Ранена ли си?

— Не. Аз… Много е шумно!

Гласът ѝ потрепери, но очите ѝ увериха Бонд, че се преборва със страха си.

Той надникна иззад микробуса. Имаше добра видимост към единия противник и насочи автоматичния пистолет.

Беше му останал само един патрон.

Натисна спусъка, но в същия миг човекът се наведе и куршумът прелетя през празното пространство.

Бонд грабна кутия с боеприпаси и разкъса капака. Вътре имаше само патрони .223 за пушка. И във втората също. Във всичките. Нямаше деветмилиметрови патрони за пистолет. Той въздъхна и огледа микробуса.

— Нямаш ли нещо за този пистолет?

— Нямам щурмови пушки. Имам само това — извади оръжието си Джордан. — Вземи го.

Беше „Колт Питон 357 Магнум“ мощен и можеше да се похвали със стегнат затвор на барабана и превъзходна поразяваща сила. Хубаво оръжие, но револвер и съдържаше само шест патрона.

Не, поправи се Бонд, когато провери. Джордан беше консервативен собственик на оръжие и държеше празно гнездото под ударника.

— Устройство за бързо зареждане? Резервни патрони?

Няма.

Разполагаха с пет патрона срещу трима противници с полуавтоматични оръжия.

— Не си ли чувала за пистолетите „Глок“? — измърмори Бонд, затъкна празния пистолет в колана си и претегли колта на дланта си.

— Аз разследвам престъпления — хладно отговори Джордан. — Не ми се предоставят много възможности да убивам хора.

Все пак, когато тези редки моменти възникнат — ядосано си помисли той — няма да е зле да имаш подходящо оръжие.

— Ти се върни. Намери укритие и стой там.

Тя го погледна спокойно в очите. На слепоочията ѝ изби пот, там, където буйните ѝ черни коси се накъдряха.

— Щом ще ги преследваш, и аз ще дойда с теб.

— Без оръжие не можеш да направиш нищо.

Джордан гневно погледна към мястото, където Дън и другите бяха изчезнали.

— Те имат няколко пистолета, а ние — само един. Не е честно. Трябва да им ги отнемем.