Джефри Дивър - Картбланш

И не пропусна.

Разнесе се силен пукот, последван от още два.

В стрелбата, както и в голфа, обикновено разбираш дали си улучил мишената или не в мига, в който снарядът излезе от контрола ти. И бързите лъскави куршуми попаднаха точно там, където бяха насочени, както Бонд знаеше, че ще стане.

Само че за своя изненада установи, че не точността е проблемът. Той беше улучил целта, но се оказа, че това не е врагът, а голямо парче хром. Единият мъж — Ирландеца, разбира се — сигурно беше намерил контейнер наблизо и го беше поставил под ъгъл, за да отразява образите им и да привлече изстрелите на Бонд. Отразителният метал падна на земята.

По дяволите…

Мъжете мигновено се разделиха, както вероятно ги беше инструктирал Дън, и заеха позиции, след като Бонд услужливо беше разкрил местоположението си.

Двамата хукнаха надясно, за да пазят портата, а Дън се насочи наляво.

Бонд имаше само един патрон.

Те не знаеха, че боеприпасите му свършват, макар че скоро щяха да разберат.

Бонд беше в капан. Единственото му укритие беше ниска купчина картон и книги. Противникът се придвижваше в кръг около него — Дън от едната страна и двамата охранители от другата. Скоро щеше да попадне в кръстосан огън, без да има ефективна защита.

Той реши, че единственият му шанс е да им даде причина да не го убиват. Щеше да им каже, че има информация, която ще им помогне да се измъкнат безнаказано, или да им предложи огромна сума пари всичко, за да спечели време.

— Излизам! — извика Бонд, изправи се, хвърли пистолета и вдигна ръце.

Двамата пазачи вдясно надникнаха. Видяха, че Бонд не е въоръжен, и предпазливо се приближиха.

— Не мърдай! — заповяда единият. — Дръж ръцете си вдигнати!

Дулата на оръжията им бяха насочени право към него.

— Какво правите, по дяволите? Не ни трябва проклет пленник. Застреляйте го — обади се глас наблизо. Акцентът, разбира се, беше ирландски.

Охранителите се спогледаха и очевидно решиха да споделят славата за убийството на човека, който беше провалил „Геена“ и бе очистил неколцина от колегите им.

Двамата вдигнаха черните оръжия до раменете си.

Ала точно когато Бонд се приготви да се хвърли на земята в отчаян опит да избегне куршумите, зад него се разнесе трясък. Бял микробус мина през портата, разпръсквайки метални късчета и бодлива тел, плъзна се в прахоляка и спря. Вратите бавно се отвориха. Отвътре изскочи висок мъж в костюм и бронежилетка под сакото и започна да стреля по двамата пазачи.

Беше Куолийн Нкози, нервен и напрегнат, но твърд.

Охранителите отвърнаха на огъня, макар и само за да отстъпят на изток, по-навътре в базата на „Зелена инициатива“, и изчезнаха в храстите. Бонд погледна Дън, който спокойно наблюдаваше положението. Ирландеца се обърна и хукна след пазачите.

Бонд взе оръжието, което беше използвал, и се завтече към полицейската кола. Бхека Джордан слезе и застана до Нкози, който търсеше други мишени. Грегъри Лам надникна от микробуса и после внимателно стъпи на земята. Носеше голям „1911 Колт .45“.

— В края на краищата реши да дойдеш на купона — подхвърли Бонд на Джордан.

— Прецених, че няма да навреди, ако намина с неколцина полицаи. Докато чакахме наблизо, чух изстрели. Заподозрях бракониерство, което е престъпление. Това беше достатъчна причина да влезем в имота.

Джордан, изглежда, не се шегуваше. Бонд се запита дали е подготвила кратката си реч си за пред шефовете си и реши, че ако е така, ще трябва да поработи върху ораторското си майсторство, за да бъде по-убедителна.

— Доведох малък екип — добави тя. — Сержант Мбалула и няколко други полицаи обезопасяват главната сграда.

— Хидт е тук — или поне беше. И тримата му партньори. Предполагам, че вече са въоръжени. Сигурно има и още пазачи.

Бонд обясни къде са и описа разпределението в централата и кабинета на Джесика Барнс. Добави, че тя му е помогнала.

Капитан Джордан кимна на Нкози, който тръгна към сградата, и въздъхна:

— Имахме трудности да намерим подкрепления. Хидт се ползва с нечия протекция в Претория, но аз се обадих на един приятел от нашата специална бригада. Техен екип идва насам. Политиката не ги интересува много. Търсят си оправдание да се бият, но ще дойдат тук чак след двайсет-трийсет минути.

Грегъри Лам изведнъж се скова. Наведе се и се запромъква на юг, към горичката.

— Ще ги заобиколя в гръб.

Кого ще заобиколи? — зачуди се Бонд.

— Почакай! — извика той. — Там няма никого. Отиди с Куолийн! Хванете Хидт.