Джефри Дивър - Картбланш

Камерата показа разтревожен мъж на средна възраст в полицейска униформа, но без фуражка и куртка, който стоеше пред пожарна кола. Към него бяха насочени десетина микрофона. Той се прокашля.

— В десет и петнайсет днес сутринта на територията на колежа Йоркшър-Брадфорд беше детонирано взривно устройство. Въпреки че щетите, нанесени върху имуществото, са големи, изглежда, няма жертви. Има само пет-шест леко ранени.

Тримата партньори на Хидт се умълчаха. Сините очи на Ниъл Дън трепнаха от нехарактерно за него чувство.

Хидт се намръщи и потрепервайки, си пое дъх.

— Десетина минути преди експлозията властите са научили, че във или около университет в Йорк ще бъде поставена бомба. Някои допълнителни факти предположиха, че мишената може да е Йоркшър-Брадфорд, но като предпазна мярка всички учебни заведения в града бяха евакуирани по планове, приложени в действие от властите след атаките на седми юли в Лондон. Ранените — отново подчертавам, че са незначителен брой — са предимно служители, които са останали, след като студентите са излезли, за да се уверят, че в сградата няма никого. Леко пострадал е и един преподавател, медицински изследовател, който изнасял лекции в залата най-близо до бомбата. Той взимал папки от кабинета си точно преди експлозията. Знаем, че сръбската групировка е поела отговорността за атаката, и ви уверявам, че полицията и следователи от тайните служби дават най-високия приоритет на атентата…

Хидт натисна бутона на дистанционното и екранът угасна.

— Някой от хората ти там е променил решението си и ги е предупредил! — кресна Хуанг.

— Ти каза, че можем да имаме доверие на всички! — студено отбеляза германецът и гневно се втренчи в Хидт.

Партньорството се разпадаше. Погледът на Хидт се плъзна към Дън, от чието лице намекът за чувство беше изчезнал. Ирландеца се съсредоточаваше — инженер, който спокойно анализира техническа неизправност. Докато съдружниците разгорещено спореха, Бонд получи възможност да се придвижи към вратата.

Беше на половината път до свободата, когато вратата се отвори. На прага стоеше пазач. Присви очи и посочи Бонд.

— Той е.

— Какво? — попита Хидт.

— Намерихме Чензира и госпожица Барнс, завързани в нейния кабинет. Чензира бил в безсъзнание, но щом се свестил, казал, че видял този човек да бърка в чантата на госпожица Барнс и да изважда нещо. Мисли, че е бил малък предавател. Мъжът е говорил с някого по него.

Хидт се намръщи и се опита да осмисли думите му, но изражението на Дън разкри, че е очаквал предателство от страна на Джийн Терон. Инженерът погледна грамадния охранител, който извади пистолета си и го насочи право към гърдите на Бонд.

Оказа се, че пазачът в кабинета на Джесика се бе свестил по-рано, отколкото Бонд очакваше… и е видял какво се случи, след като Бонд я беше завързал. Бонд беше взел от чантата ѝ другите неща, които вчера сутринта му бе дал Грегъри Лам заедно с инхалатора.

Причината, поради която Бонд беше задал на Джесика такива неделикатни въпроси, когато бяха спрели пред дома ѝ вчера, беше да я разстрои, да отвлече вниманието ѝ и в идеалния случай да я накара да се разплаче, за да вземе чантата ѝ да потърси кърпичка… и да пъхне в страничния джоб нещата, които Сану Хирани му беше изпратил по Лам. Сред тях беше миниатюрен сателитен телефон, голям колкото дебела писалка. Тъй като двойната ограда около „Зелена инициатива“ не позволяваше на Бонд да скрие уреда в тревата или храстите в края на периметъра, а той знаеше, че Джесика ще дойде, реши да го сложи в чантата ѝ, защото тя щеше да мине през детектора за метал, без да я проверят.

— Дай ми го — заповяда Хидт.

Бонд бръкна в джоба си и извади телефона. Хидт го разгледа, пусна го на пода и го стъпка.

— Кой си ти? За кого работиш?

Бонд поклати глава.

Хидт се ядоса и се втренчи в разгневените лица на партньорите си, които трескаво питаха какви мерки ще предприеме, за да ги предпази. Искаха мобилните си телефони. Матебула настоя да му дадат пистолета.

Дън се вгледа в Бонд така, сякаш беше двигател, който не иска да запали, и заговори бавно, като че ли на себе си.

— Ти си бил онзи в Сърбия. И във военната база в Марч. — Челото му под русия бретон се намръщи. Как избяга? Как? — Той, изглежда, не искаше отговор, а по-скоро размишляваше на глас. — И „Събиране на смет Мидландс“ не е замесена. Това е било прикритие за наблюдението ти там. А после тук, полетата на смъртта… — Гласът му заглъхна. На лицето му се изписа нещо наподобяващо възхищение, защото вероятно реши, че Бонд е инженер в своята област, човек, който също прави умни планове. Дън се обърна към Хидт. — Той има връзки в Обединеното кралство. Това е единственият начин да са евакуирали университета навреме. Сто на сто работи в някоя британска агенция за сигурност, но може би и с някого тук. Лондон обаче ще се обади на Претория и ние държим достатъчно хора в джоба си, за да спечелим време. Изкарай останалите работници от завода — заповяда Ирландеца на единия пазач. Задръж само охраната. Пусни алармата за изтичане на токсични вещества. Изведи всички на паркинга. Ако полицията или Националната агенция за разузнаване решат да ни посетят, ще се забавят, докато се разправят с тях.