Джефри Дивър - Картбланш

Пазачът се приближи до интеркома и даде нареждания. Прозвуча аларма и от високоговорителите се разнесе съобщение на различни езици.

— А той? — попита Хуанг и кимна към Бонд.

— Убий го и изгори трупа в пещта — безчувствено каза Дън, сякаш се подразбираше от само себе си, като погледна мъжа от охраната.

Грамадният пазач беше доволен. Той пристъпи напред и внимателно се прицели с пистолета си „Глок“.

— Моля те, недей! — извика Бонд и умолително вдигна ръка естествен жест при дадените обстоятелства.

Пазачът бе изненадан от въртящия се черен макетен нож, който Бонд хвърли към лицето му. Това беше последната вещ в пакета, изпратен от Хирани и скрит в чантата на Джесика.

Бонд не можа да определи точно разстоянието за хвърлянето на ножа, в което и без това не беше голям специалист, но го метна по-скоро за да отвлече вниманието. Охранителят обаче отби спирално летящото оръжие и острият ръб поряза ръката му. Преди той да се съвземе или някой друг да успее да реагира, Бонд скочи към него, изви китката му назад, отне пистолета му и го простреля в дебелия крак първо, за да се увери, че оръжието е заредено, и после за да го обезвреди. Дън и другите въоръжени пазачи извадиха пистолетите си и започнаха да стрелят, но той бързо се измъкна през вратата.

В коридора нямаше никого. Бонд тресна вратата след себе си, пробяга двайсетина метра и по ирония на съдбата се скри зад зелен контейнер за рециклиране.

Вратата на залата за конференции се открехна предпазливо. Вторият въоръжен пазач се изниза, присви очи и се заоглежда. Бонд не видя причина да убива младия човек и го простреля в лакътя. Мъжът изкрещя и се строполи на земята.

Бонд знаеше, че те са повикали подкрепления, затова се изправи и продължи да бяга. Докато тичаше, извади пълнителя и го погледна. Бяха останали десет патрона, деветмилиметрови, 7,13 грама, с метални кожуси. Леки патрони, и поради медните си кожуси имаха по-слаба възпираща сила от онези с кухите върхове, но летяха по права траектория и бързо.

Бонд сложи пълнителя.

Десет патрона.

Винаги ги брой…

Но преди да стигне далеч, близо до главата му се чу силно изщракване и почти едновременно с него — гърмеж на пушка от страничен коридор. Към Бонд се приближаваха двама мъже в сиво-кафяви униформи на пазачи, които държаха пушки „Бушмастър“. Той стреля два пъти. Не улучи, но успя да се скрие, като ритна вратата на кабинета до него и влезе вътре. Там нямаше никого. Канонада от сачми .223 надупчи вратата и стената.

Останаха осем патрона.

Двамата пазачи знаеха какво правят и Бонд предположи, че са бивши военни. Ушите му бяха заглъхнали от изстрелите и той не чуваше гласове. Съдейки по сенките в коридора, му се стори, че дойдоха още хора. Дън беше вероятно сред тях. Бонд усети, че те ще предприемат динамично нахлуване, всичките наведнъж, ще се разпръснат ветрилообразно и ще стрелят ниско и високо, надясно и наляво. Той нямаше шанс срещу подобна формация.

Сенките се приближиха.

Беше възможен само един ход, и то не много умен или изкусен. Бонд запокити стол през прозореца, скочи след него и се просна на земята два метра по-долу. Тупна тежко, но нямаше нищо счупено или изкълчено и хукна към работните площи на „Зелена инициатива“, където сега нямаше работници.

Обърна се към преследвачите, хвърли се на земята, скри се зад откаченото гребло на булдозер близо до Секция „Възстановяване“ и се прицели в прозореца и вратата.

Осем патрона.

Бонд допря пръст до чувствителния спусък и зачака, като контролираше дишането си.

Пазачите обаче не се хванаха в капана. На разбития прозорец не се появи никой. Това означаваше, че са се отправили към другите изходи. Намерението им, разбира се, беше да го обградят и те го направиха, при това много успешно. От южния край на сградата изтичаха Дън и двама охранители и се скриха зад камионите.

Бонд инстинктивно погледна в противоположната посока и видя двамата пазачи, които бяха стреляли по него в коридора. Дойдоха от север и се снишиха зад екскаватор, боядисан в жълто и зелено.

Греблото на булдозера го предпазваше от атаки само от запад, но противниците му нямаше да нападнат от тази посока, а от север и от юг. Бонд се претърколи точно когато единият започна да стреля с пушката „Бушмастър“ късо, но страховито прецизно оръжие. Куршумите глухо тупнаха в земята, силно издрънчаха по греблото на булдозера и Бонд беше обсипан от парещи оловни и медни късчета от разпадащите се патрони.