Джефри Дивър - Картбланш

Хидт потвърди и другите заключения на Бонд, а именно, че ще използва прототип на сръбска бомба, направена от чертежи и части, които хората от филиала на „Зелена инициатива“ в Белград са успели да сглобят. Щеше да изглежда така, че набелязаната мишена е друг преподавател в същия университет в Йорк — човек, който беше дал показания в Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия. Той водеше курс от лекции по история на Балканите в съседната зала до изследователя. Всички щяха да помислят, че набелязаната жертва е славянинът.

Бонд погледна часа на лентата в долната част на телевизионния екран. В Англия беше десет и петнайсет.

Трябваше да излезе.

— Гениално, абсолютно гениално — каза той. — Но нека взема записките си, за да ви обясня моята идея.

— Останете да гледате празненствата. — Хидт кимна на Дън, който увеличи звука, а после се обърна към Бонд. — Отначало смятахме да детонираме устройството в десет и половина, но тъй като имам потвърждение, че и двете групи студенти са в час, мисля да го направим сега. Освен това нямам търпение да видя дали устройството работи — призна той.

Преди Бонд да успее да реагира, Хидт набра номер на телефона си и погледна екрана.

— Сигналът е предаден. Сега ще видим.

Всички мълчаливо се обърнаха и се втренчиха в телевизора, където показваха предварително записан репортаж за кралското семейство. След няколко минути екранът потъмня и след това се появи ярък надпис в червено и черно:

На екрана показаха индийка, която седеше на бюро в новинарската зала. Гласът ѝ трепереше, докато четеше репортажа.

— Прекъсваме програмата, за да съобщим за експлозия в Йорк. Властите твърдят, че се е взривила кола-бомба и е разрушила голяма част от сградата на университета… Току-що научаваме, че… да, сградата е в двора на Йоркшърския университет… По време на експлозията е имало лекции и залите в близост до бомбата са били пълни… Все още никой не е поел отговорността.

Бонд изпусна дъха си през стиснати зъби, докато гледаше екрана, но очите на Северан Хидт победоносно блестяха. Всички в стаята ръкопляскаха въодушевено, сякаш любимият им футболист беше вкарал гол в мач за Световната купа.

Пет минути по-късно пристигнаха местни новинарски екипи и започнаха да излъчват кадри от трагедията за света. Видеоматериалът показа полуразрушена сграда, пушек, стъкла и отломки, обсипали земята, бягащи спасителни екипи, десетки полицаи, коли и пожарни, които пристигаха на мястото. На подвижната лента в долната част на екрана пишеше: „Голяма експлозия в университет в Йорк“.

В днешно време сме свикнали с ужасяващите образи по телевизията. За очевидците ужасяващите сцени са някак смекчени, когато се гледат в две измерения по медия, която ни поднася „Доктор Ху“, реклами на „Форд Мондео“ и на „Мис Селфридж“.

Но тази трагедия — разрушена университетска сграда, обвита в пушек и прах, и объркани и безпомощни хора, които стоят наоколо — беше неописуемо въздействаща от екрана. Очевидно никой в учебните зали в близост до бомбата не беше оцелял.

Бонд не можеше да откъсне очи от екрана.

Хидт също, но той, разбира се, беше изпаднал във възторг. Тримата му партньори развълнувано бъбреха, както може да се очаква от хора, спечелили милиони лири за една хилядна от секундата.

Репортерката съобщи, че бомбата е била заредена с метални частици като бръснарски ножчета, изстреляни с хиляди километри в час. Експлозивът беше разрушил повечето лекционни зали и кабинетите на преподавателите на партера и първия етаж.

След това предадоха, че унгарски вестник току-що се е добрал до писмо, оставено на рецепцията, от групировка на сръбски военни офицери, които поемат отговорността за атентата. В бележката пишело, че университетът е „приютил и помогнал“ на преподавател, описан като „предател на сръбския народ и расата си“.

— И това е наше дело — похвали се Хидт. — Събрахме листове с емблемата на сръбската армия от контейнер с отпадъци. На тях е написано изявлението. — Той погледна Дън и Бонд разбра, че Ирландеца е включил този детайл в гениалния план.

Човекът, който мисли за всичко…

— А сега ни трябва план за празничен обяд — добави Хидт.

Бонд погледна екрана на телевизора още веднъж и тръгна към вратата.

В същия миг репортерката вдигна глава и каза:

— В Йорк има ново развитие. — Звучеше объркана. Докосваше слушалката в ухото си и слушаше. — Шефът на полицията в Йорк, Фил Пелам, ще направи изявление. Предаваме на живо.