Джефри Дивър - Картбланш

Каквато и да беше, Ирландеца беше свършил професионално работата си, както обикновено.

Джордан забърза към административната сграда и след десетина минути излезе. Беше намерила някъде душ или чешма и лицето и косата ѝ бяха влажни, но беше бледа.

— Изпуснах арестанта. Трябваше да го пазя по-добре. И през ум не ми мина…

Прекъсна я смразяващ кръвта вопъл. Някой бягаше към тях.

— Не, не, не…

Джесика Барс тичаше към трупа на Хидт. Тя се хвърли на земята, без да обръща внимание на грозните рани, и го прегърна.

Бонд се приближи до нея, хвана тесните ѝ треперещи рамене и ѝ помогна да стане.

— Недей, Джесика. Ела тук при мен.

Той я поведе да се скрият зад булдозер. Бхека Джордан се присъедини към тях.

— Той е мъртъв… Мъртъв е… — притисна Джесика глава до рамото на Бонд.

Джордан откачи белезниците от колана си.

— Тя се опита да ми помогне — напомни ѝ Бонд. Сигурен съм, че не знае с какво се е занимавал Хидт.

Джордан прибра белезниците.

— Ще я закараме в участъка и ще вземем показанията ѝ. Мисля, че няма да бъде необходимо да искаме повече от нея.

Бонд сложи ръце на раменете на Джесика.

— Благодаря ти, че ми помогна. Знам, че ти е било трудно.

Тя дишаше дълбоко. След малко се успокои и попита:

— Кой го застреля?

— Дън.

Джесика не изглеждаше изненадана.

— Никога не съм го харесвала. Северан беше темпераментен и импулсивен. Не обмисляше задълбочено нещата. Ниъл разбра това и го изкуши с уменията си да планира и с интелигентността си. Смятах, че Северан не трябва да му има доверие, но нямах смелостта да му го кажа.

Тя затвори очи.

— Свърши добра работа с молитвите.

— Да, твърде добра — мрачно промълви Джесика.

Шията и лицето ѝ бяха изцапани с ярки ивици от кръвта на Хидт и Бонд осъзна, че за пръв път вижда някакъв цвят на лицето ѝ. Той я погледна в очите.

— Познавам хора, които ще ти помогнат, когато се върнеш в Лондон. Те ще поддържат връзка с теб. Ще се погрижа за това.

— Благодаря — смотолеви Джесика.

Една полицайка я отведе.

Бонд се стресна от мъжки глас наблизо.

— Чисто ли е?

Той се намръщи, като не видя никого, но после разбра, че Грегъри Лам още е зад контейнера.

— Чисто е.

Агентът излезе от скривалището си.

— Внимавай. Има кръв — предупреди го Бонд, когато Лам едва не я нагази.

— Боже мой! — измърмори агентът и пребледня, сякаш щеше да повърне.

— Искам да знам докъде се простира „Геена“ каза Бонд на Джордан, без да му обръща внимание. Можеш ли да накараш полицаите си да вземат всички документи и компютри от отдел „Научни изследвания и разработки“? Ще ми трябва и екипът ти по компютърни престъпления, за да разбие паролите.

— Да, разбира се. Ще ги занесем в управлението. Може да ги прегледаш там.

— Аз ще се заема с това — обади се Нкози.

Бонд му благодари. Овалното лице на мъжа не изглеждаше толкова иронично шеговито и уверено, както преди. Бонд предположи, че това е била първата му престрелка. Нкози щеше да бъде променен завинаги от случилото се, но от онова, което Бонд виждаше, промяната нямаше да понижи, а по-скоро щеше да повиши способностите на младия полицай. Нкози направи знак на криминалистите и ги поведе към сградата.

Бонд погледна Джордан.

— Може ли да те питам нещо?

Тя се обърна към него.

— Какво каза, след като се измъкна от изкопа?

Тъй като кожата ѝ беше тъмна, той не разбра дали тя се изчерви или не.

— Не казвай на угого .

— Няма.

— Първото беше на зулуски… нещо като „мамка му“.

— И аз употребявам варианти на този израз. А второто?

Джордан присви очи.

— Мисля, че няма да ти кажа, Джеймс.

— Защо?

— Защото се отнася до част от мъжката анатомия… и смятам, че не е разумно да те насърчавам в това отношение.

Късно следобед, докато слънцето залязваше на северозапад, Джеймс Бонд потегли от хотел „Тейбъл Маунтин“, където си беше взел душ и се бе преоблякъл, към централното полицейско управление в Кейптаун.

Щом влезе и тръгна към кабинета на Джордан, той забеляза, че няколко чифта очи го гледат. Израженията вече не бяха любопитни, а изпълнени с възхищение. Може би историята за ролята му в осуетяването на плана на Северан Хидт се беше разчула. Или че беше убил двама противници и взривил сметище с един куршум не съвсем посредствено постижение. (За свое огромно облекчение Бонд беше научил, че огънят е почти потушен. Не искаше да става известен като човека, изгорил значителен район от Кейптаун до основите му от пясъчник.)