Джефри Дивър - Картбланш

Протегна се.

Спусна ръце и в същия миг почувства внезапно разтърсване някъде дълбоко в себе си. Познаваше това усещане. Случваше се понякога в света на шпионажа, необятния океан от подтекст, в който малко неща са такива, каквито изглеждат. Често източникът на обезпокоителното усещане беше подозрението, че някое основно предположение е погрешно, вероятно катастрофално погрешно.

Докато преглеждаше записките си, той усети, че започва да диша по-бързо и устните му пресъхват. Ритъмът на сърцето му се ускори.

Отново прелисти стотици документи, а после взе мобилния си телефон и изпрати на Фили Мейдънстоун приоритетно искане. Докато чакаше отговора, стана и закрачи из малкия кабинет. Съзнанието му гъмжеше от мисли, които кръжаха и връхлитаха като бесните чайки над Секция „Изчезване“ в „Зелена инициатива“.

Фили отговори и Бонд грабна телефона си, прочете съобщението и бавно се облегна назад на неудобния стол.

Над него падна сянка. Той вдигна глава и видя Бхека Джордан.

— Джеймс, донесох ти кафе. В истинска чаша.

Чашата беше украсена с усмихнатите лица на играчите от „Бафана Бафана“, издокарани в най-хубавите си футболни екипи.

Бонд не каза нищо, нито взе кафето и Джордан остави чашата на бюрото.

— Джеймс?

Той знаеше, че лицето му издава тревогата, която го изгаря отвътре.

— Мисля, че съм изтълкувал всичко погрешно — промълви Бонд.

— Какво имаш предвид?

— Всичко за „Геена“ и Инцидент 20.

— Обясни ми.

Той се наведе напред.

— Първата засечена информация беше, че някой на име Ной е замесен в днешното събитие, в резултат на което ще има много жертви.

— Да — седна до него тя. — Северан Хидт.

Бонд поклати глава и посочи кашоните с документи на „Зелена инициатива“.

— Прегледах почти всеки проклет лист и повечето мобилни телефони и компютри. Никъде не се споменава за Ной. Не чух това име на нито една от срещите си с Хидт и Дън. Ако това е бил неговият прякор, защо изобщо не се появи? Хрумна ми да се свържа с колега от МИ6. Тя борави много добре с компютрите. Знаеш ли какво е метадата?

— Информация, скрита в компютърните файлове, описателната информация на файла. Осъдихме министър от правителството за корупция благодарение на това.

Бонд кимна към телефона си.

— Колегата ми прочете шестте бележки в интернет, които намерихме и в които се споменава, че прякорът на Хидт е Ной. Метадатата във всяка от тях показа, че са написани и качени тази седмица.

— Също както ние качихме информацията за Джийн Терон, за да ти създадем легенда.

— Точно така. Направил го е истинският Ной, за да ни накара да се съсредоточим върху Хидт. И това означава, че Инцидент 20 с хилядите жертви не е бил взривът в Йорк. „Геена“ и Инцидент 20 са два различни плана. Ще се случи нещо друго. И то скоро — довечера. Това пишеше в първия имейл. Които и да са, онези хора все още са в риск.

Въпреки успеха в „Зелена инициатива“ Бонд отново се върна на жизненоважните въпроси: кой е врагът и каква е целта му?

Докато не откриеше отговорите, не можеше да измисли реакция.

Но трябваше. Не оставаше много време.

Потвърждение за инцидент в петък вечерта, на двайсети. Хиляди жертви в началото…

— Джеймс?

В ума на Бонд спирално се въртяха откъслечни факти, спомени и теории. Още веднъж, както бе направил в научноизследователската база на „Зелена инициатива“, той започна да събира всички частици информация, които знаеше, и се опита да сглоби разпокъсаните планове за Инцидент 20. Стана, кръстоса ръце зад гърба си, наведе се и пак се втренчи в листовете и бележките, с които беше отрупано бюрото.

Джордан се умълча.

— Грегъри Лам — най-сетне промълви Бонд.

Тя се намръщи.

— Какво за него?

Той отново седна.

— Ще ми трябва помощта ти.

— Разбира се.

— Какво има, Джийн? Каза, че е спешно.

Те бяха сами в офиса на благотворителната организация на Фелисити Уилинг в центъра на Кейптаун, недалеч от клуба, където се бяха запознали на търга в сряда вечерта. Бонд беше прекъснал съвещание с десетина мъже и жени, доброволци, важни фактори в доставянето на храна, и я бе помолил да се видят насаме. Той затвори вратата.

— Надявам се, че ще ми помогнеш. В Кейптаун няма много хора, на които мога да имам доверие.

— Разбира се.

Двамата седяха на евтиния диван, Фелисити беше облечена в черни джинси и бяла риза. Тя се премести по-близо до Бонд. Коленете им се докоснаха.