Джефри Дивър - Картбланш

— Първо трябва да ти призная нещо, което може да повлияе на плановете ни за Франшоек, всъщност на много планове.

Фелисити се намръщи, но кимна.

— И ще те помоля да го запазиш в тайна. Много е важно.

Проницателните ѝ очи се втренчиха изпитателно в него.

— Естествено, но моля те, казвай по-бързо. Изнервяш ме.

— Аз не съм такъв, какъвто ти казах. От време на време работя за британското правителство.

— Ти си… шпионин? — прошепна тя.

— Не, нищо толкова грандиозно. Професията ми е анализатор по сигурността и почтеността. Работата обикновено е скучна.

— Но ти си един от добрите.

— Може да се каже.

Фелисити облегна глава на рамото му.

— Когато каза, че си консултант по сигурността в Африка, това обикновено означава наемник. Ти отрече, но аз не ти повярвах.

— Това беше прикритие. Разследвах Хидт.

На лицето ѝ се изписа облекчение.

— А аз те помолих да се промениш. Сега си съвсем различен от онзи, за когото те мислех. Промени се на сто и осемдесет градуса.

— Човек често го прави — иронично отбеляза Бонд.

Тя се усмихна.

— Това означава, че… не си Джийн? И не си от Дърбан?

— Не. Живея в Лондон. — Той протегна ръка. — Името ми е Джеймс. Приятно ми е да се запознаем, госпожице Уилинг. Сега ще ме изхвърлиш ли?

Фелисити се поколеба само за миг, а после го прегърна и се засмя.

— Но ти каза, че се нуждаеш от помощта ми.

— Нямаше да те замесвам, ако имаше друг начин, но времето изтича. Заложен е животът на хиляди хора.

— Не! Какво да направя?

— Знаеш ли нещо за Грегъри Лам?

— Лам? — Изящните ѝ вежди се свъсиха. — Той се слави като богаташ, затова се обърнах към него за дарения няколко пъти. Все отговаряше, че ще ни даде нещо, но така и не го направи. Много странен човек. Простак.

— Трябва да ти кажа, че той е повече от това.

— Чуха се слухове, че му плащат, макар да не мога да си представя, че някой го възприема сериозно като шпионин.

— Мисля, че това е преструвка. Лам се прави на глупак, за да предразположи хората и да не заподозрат, че се занимава с някои доста неприятни неща. Ти често ходиш на доковете през последните няколко дни, нали?

— Да.

— Чувала ли си нещо за чартърно пътуване с кораб, което Лам предвижда за довечера?

— Не.

— А да си чула някой да го нарича Ной?

Фелисити се замисли.

— Не мога да кажа със сигурност, но… почакай, да, така мисля. Някой използва това име веднъж. Заради бизнеса му с корабите. Но какво имаше предвид, когато каза, че е заложен животът на хиляди хора?

— Не знам какво е намислил. Предполагам, че ще използва някой товарен съд, за да потопи голям британски презокеански пътнически кораб.

— Боже мой, не! Но защо ще го прави?

— При Лам всичко е свързано с пари. Сигурно е нает от ислямисти, военен диктатор или пирати. Скоро ще науча повече. Подслушваме телефона му. Той ще се срещне с някого след час и нещо в запустял хотел южно от града, странноприемницата „Шестият апостол“. Ще бъда там, за да разбера какво крои.

— Но защо трябва да ходиш там? Защо не кажеш на полицията да го арестува?

Бонд се поколеба.

— Не мога да използвам полицията.

— Заради професията ти? „Анализатор по сигурността“?

— Да.

— Разбирам. — Фелисити Уилинг кимна, а после се наведе и го целуна в устата. — В отговор на твоя въпрос, Джеймс, каквото и да се готвиш да направиш, това изобщо няма да повлияе на плановете ни за Франшоек, нито за нещо друго.

През май слънцето в Кейптаун залязва около пет и половина. Докато Бонд караше на юг по Виктория Роуд, пейзажът стана сюрреалистичен, облян във величествения залез. И после се спусна здрач, изпъстрен с ивичести пурпурни облаци над бурния Атлантически океан.

Планината Тейбъл и Лъвската глава останаха зад гърба му. Вляво от него бяха мрачните назъбени скални образувания на планинската верига Дванайсетте апостоли, осеяни с треви, финбош и тук-там протея. На невъзможни места бяха поникнали предизвикателни борове.

Половин час след като излезе от офиса на Фелисити Уилинг, Бонд забеляза отклонението за странноприемницата „Шестия апостол“ вляво, на изток. Два знака бележеха пътя името на хотела с олющена избеляла боя и отдолу, по-ярко и ново, предупреждение, че се извършва строителство и влизането е забранено.

Бонд зави към входа, угаси фаровете и бавно продължи по дълга криволичеща алея. Чакълът стържеше под гумите. Пътят водеше право към внушителната фасада на Хребета на апостолите, който се извисяваше на трийсет-четирийсет метра зад сградата.