Джефри Дивър - Картбланш

— Точно така. — Гневът и разочарованието ѝ отново пламнаха. — Защо не се отказа, когато трябваше — след смъртта на Хидт?

Бонд я изгледа студено.

— И после какво? Щеше да ме изчакаш да заспя до теб… и да ми прережеш гърлото?

— Надявах се, че си такъв, какъвто твърдиш — наемник от Дърбан. Затова те попитах дали можеш да се промениш. Дадох ти възможност да си признаеш кой си. Реших, че нещо може…

Гласът ѝ заглъхна.

— Нещо може да стане между нас? — Бонд стисна устни. — Ако има някакво значение, и аз си помислих същото.

Каква ирония — каза си Фелисити. Тя беше горчиво разочарована, че той се е оказал от добрите. Джеймс сигурно също беше разочарован, че тя е от лошите.

— Е, какво ще направиш довечера? Какъв е проектът, който ние наричаме Инцидент 20? — попита Бонд и се премести. Белезниците издрънчаха.

— Интересуваш ли се от световните конфликти? — попита тя, без да го изпуска от прицел.

— Слушам Би Би Си — сухо отвърна той.

— Когато бях банкер в Лондонското Сити, клиентите ми понякога инвестираха във фирми на конфликтни места по света. Опознах тези региони. Забелязах, че във всяка зона на конфликт гладът е критичен фактор. Гладиите са отчаяни. Можеш да ги накараш да направят всичко, ако им обещаеш храна да сменят политическата си лоялност, да се бият, да убиват цивилни и да свалят диктатури или демокрации. Абсолютно всичко. Хрумна ми, че гладът може да се използва като оръжие. И станах търговец на оръжие, така да се каже.

— По-скоро брокер на глад.

Добре го каза — помисли си Фелисити, усмихна се хладно и продължи:

— Моята организация контролира трийсет и два процента от помощите с храни, които пристигат в страната. Скоро ще правим същото в различни латиноамерикански страни, Индия и Югоизточна Азия. Ако, да речем, някой диктатор в Централноафриканската република иска да завземе властта и ми плати, колкото поискам, аз ще се погрижа войниците и хората, които го подкрепят, да имат храна, а последователите на противника му да не получат нищо.

Бонд примигна от изненада.

— Судан. Инцидент 20 ще се случи довечера. Война в Судан.

— Именно. Работя с централните власти в Хартум. Президентът — е, добре, диктаторът — не иска Източният алианс да се отделя и да създава светска държава. Режимът на изток смята да укрепи връзките си с Обединеното кралство и да продава петрол на него вместо на Китай. Но Хартум не е достатъчно силен, за да победи Изтока без чужда помощ и затова ми плаща да доставя храна на Еритрея, Уганда и Етиопия. Войските им ще нападнат едновременно с централните сили. Източният алианс няма да има шанс.

— Значи хилядите мъртви в съобщението, което засякохме, са жертвите на първата атака довечера.

— Да. Трябваше да гарантирам известен брой убити от силите на Източния алианс. Ако са повече от две хиляди, ще получа премия.

— Ами неблагоприятно засегнатите британски интереси? Петролът ще отиде в Пекин, а не при нас, така ли?

Фелисити кимна.

— Китайците помогнаха на Хартум да ми плати.

— Кога ще започнат сраженията?

— След половин час. Нападението на Източен Судан ще започне веднага щом самолетите с храната излетят и корабите заплават в международни води. Фелисити погледна часовника си „Баум и Мерсие“. Очевидно предполагаше, че Грегъри Лам ще пристигне скоро. А сега трябва да изтъргувам нещо друго съдействието ти.

Бонд се изсмя студено.

— Ако откажеш, приятелката ти Бхека ще умре. В цяла Африка имам хора, които са много опитни в убиването и с удоволствие ще упражнят таланта си.

Тя се зарадва, като видя, че това го разтревожи, Фелисити Уилинг обичаше да открива слабостите на хората.

— Какво искаш? — попита Бонд.

— Да изпратиш съобщение на шефовете си, в което да потвърдиш, че Грегъри Лам е организатор на опит за бомбардиране на презокеански пътнически кораб. Успял си да му попречиш и скоро ще бъдеш с него.

— Знаеш, че не мога да го направя.

— Преговаряме за живота на приятелката ти. Хайде, Джеймс, бъди истински герой. И без това ще умреш.

Бонд я погледна в очите и повтори:

— Наистина мислех, че между нас може да има нещо.

По гърба на Фелисити Уилинг полазиха тръпки.

Но после очите на Бонд се вкамениха и той неочаквано заповяда:

— Добре, достатъчно. Трябва да действаме бързо.

Фелисити се намръщи. Какви ги бръщолевеше?

— Джеймс?

— Опитайте се да използвате несмъртоносна сила срещу нея… ако можете.

— О, Господи, не — промълви тя.