Джефри Дивър - Картбланш

Изведнъж ги обля силна светлина — някой запали осветлението. Фелисити понечи да се обърне по посока на звука на бягащи крака. Валтерът беше изтръгнат от ръката ѝ. Двама души я блъснаха да легне по корем на пода. Единият затисна с коляно гърба ѝ и вещо закопча ръцете ѝ в белезници отзад.

Тя чу отривист женски глас:

— В съответствие с параграф трийсет и пет от Конституцията на Южна Африка от 1996 година имате право да мълчите и ви уведомявам, че всичко, което кажете на арестувалите ви полицаи, може да бъде използвано като доказателство в съдебния процес срещу вас.

— Не! — извика Фелисити Уилинг. На лицето ѝ беше изписано стъписване и отказ да повярва. След това изкрещя ядосано думата за втори път.

Джеймс Бонд погледна дребната слаба жена, която седеше на пода почти на същото място, където беше той преди минута.

— Знаел си! — изрева тя. — Копеле! Знаел си! Никога не си подозирал Лам!

— Излъгах — студено отговори той, употребявайки същата дума като нея.

Бхека Джордан също гледаше Фелисити.

Бонд разтри китките си, от които бяха свалени белезниците. Грегъри Лам стоеше наблизо и говореше по мобилния си телефон. Той и Джордан бяха дошли преди Бонд, за да поставят микрофони и да подслушват разговора, в случай че Фелисити се хване на въдицата. Бяха се скрили в караваната на работниците. Бонд я бе осветил с фенерчето си, за да ги увери, че са невидими и да ги предупреди, че влиза вътре. Не искаше да използват радиопредаватели.

Телефонът на Джордан иззвъня и тя отговори на обаждането. Заслуша се, записа нещо в тефтерчето си и съобщи:

— Хората ми са претърсили офиса на госпожица Уилинг. Знаем къде ще кацнат самолетите и маршрутите на корабите, пренасящи храни.

Грегъри Лам прегледа записките ѝ и предаде информацията по телефона си. Въпреки че не вдъхваше доверие като агент на разузнаването, той имаше връзки и сега ги използваше.

— Не можете да го направите! — изплака Фелисити. Вие не разбирате!

Бонд и Джордан не ѝ обърнаха внимание. Бяха се втренчили в Лам. Той най-после затвори.

— В крайбрежието има американски самолетоносач. Изстреляли са изтребители да пресрещнат самолетите с храната. И хеликоптери на Кралските военновъздушни сили и Южна Африка отиват да върнат корабите.

Бонд благодари на едрия потящ се мъж за усилията му. Той никога не беше подозирал Лам, чието странно поведение произлизаше от факта, че е страхливец — беше изчезнал по време на престрелката в завода на „Зелена инициатива“, за да се скрие в храстите. Ала Бонд реши, че Лам е идеалната стръв, която да заложи на заподозряната от него Фелисити Уилинг.

Бхека Джордан също телефонира:

— Подкрепленията малко ще се забавят. Станала е голяма катастрофа на Виктория Роуд. Но Куолийн каза, че ще дойдат след двайсет-трийсет минути.

Бонд погледна Фелисити. Дори сега, докато седеше на мръсния под на порутения строителен обект, тя пак излъчваше предизвикателност като уловена в клетка разгневена лъвица.

— Как… как се досети? — попита тя.

Те чуваха успокояващите, но въздействащи звуци на Тихия океан — плисъка на вълните в скалите и крясъците на чайките. И някъде отдалеч — клаксон на кола. Странноприемницата не беше далеч от центъра на Кейптаун, но изглеждаше на цяла вселена разстояние.

— Няколко неща ме накараха да се зачудя — отговори Бонд. — Първото беше самият Дън. Защо на сметката му загадъчно бяха прехвърлени пари вчера, преди „Геена“? Това предполагаше, че той има друг партньор. В друго съобщение, което засякохме, се споменаваше, че ако Хидт е вън от играта, има други, които ще продължат проекта. На кого беше изпратено? Единственото обяснение беше, че е до някого, който няма нищо общо с „Геена“. След това си спомних, че Дън е пътувал до Индия, Индонезия и Карибите, а ти каза, че благотворителната ти организация е отворила клонове в Мумбай, Джакарта и Порт-о-Пренс. Любопитно съвпадение. После се сетих, че и ти, и Дън имате връзки в Лондон и Кейптаун и сте в Южна Африка, отпреди Хидт да отвори офис на „Зелена инициатива“ тук. И сам направих връзката с NOAH. — Докато беше в полицейското управление в Кейптаун, Бонд се бе уловил, че се е втренчил във визитката на Фелисити Уилинг, и изведнъж бе осъзнал, че разликата в имената е само една буква — IOAH. — Проверих документите на организацията в Претория и открих първоначалното ѝ име. Ето защо, когато ти ми каза, че си чула да наричат Лам Ной, знаех, че лъжеш. Това потвърди вината ти. Но трябваше да те подмамим да ни кажеш какво знаеш и какво представлява Инцидент 20. — Той я изгледа студено. — Нямах време за агресивен разпит.