Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Някой го беше натиснал, но това изключи само стъпалата, не и главния мотор. Механизмът продължи да работи. Беше го заклещил в корема и слабините.

— Господи. — Капитанът сви устни и пристъпи напред да погледне в шахтата. Не реагира. Само хвана бялата си вратовръзка, за да не увисне надолу и да се изцапа в перилата. Чак там имаше кръв. Без да показва никакви чувства, той отново се обърна към Сакс. — Спуснала си се там долу?

— Да.

— Сигурно не е било лесно.

Амелия реши, че първото ѝ впечатление за него е погрешно. Съчувствието в очите му изглеждаше искрено.

— Кажи ми за изстрела.

— Моторът — обясни Сакс. — Не можах да намеря бутон да го изключа, нито кабел, който да срежа. Не можех да оставя човека, за да търся, нито да се кача обратно горе, за да кажа на някого да го спре. Притисках раните му. Затова стрелях в намотката на мотора. Спрях го и му попречих да среже на две мъжа. Но дотогава той вече беше пътник. Медикът каза, че бил загубил осемдесет процента от кръвта си.

Мадино кимна.

— Добър опит, детектив.

— Но не мина.

— Нямало е какво друго да направиш. — Той пак погледна към отворения капак. — Ще трябва да убедим експертите по балистичния анализ, но с този сценарий това ще бъде формалност. Няма за какво да се тревожиш.

— Признателна съм ви, капитане.

Въпреки онова, което се вижда на големия и на малкия екран, рядко се случва полицай да стреля с оръжието си и това има сериозни последици. Полицаят може да стреля само ако прецени, че неговият живот или този на някой случаен минувач е застрашен, или когато въоръжен престъпник бяга. Може да използва сила само за да убие, не да рани. Пистолетът „Глок“ не може да се използва като гаечен ключ, за да се изключи повредена машина (или да отваря врати — тактическите части използват специални пушки, за да извадят пантите, а не да стрелят в дръжките на вратите или ключалките).

Когато се случи ченге да произведе изстрел по време на дежурство или не, на мястото идва инспектор от участъка, където се е случило това, за да изземе и анализира оръжието на полицая. След това свиква комисия, която трябва да се ръководи от капитан. Тъй като нямаше смърт или нараняване в резултат на изстрела, Сакс не трябваше да се подлага на тест за употреба на алкохол и наркотици или да излиза в административен отпуск за задължителните три дни. И при липса на престъпление не беше необходимо и да предава оръжието си. Трябваше само да го предложи на инспектора да го прегледа и да запише серийния номер.

Тя го направи. Сръчно извади пълнителя и изхвърли заредения патрон, а после го взе от пода. Даде пистолета си на Мадино, който записа серийния номер и ѝ го върна.

— Ще напиша доклад за изстрела.

— Не бързай, детектив. Ще мине известно време, докато се свика комисията, а ти, изглежда, имаш други задачи. — Мадино пак погледна в шахтата. — Бог да те благослови, детектив. Малцина биха се осмелили да се спуснат там долу.

Сакс сложи в пистолета си изхвърления патрон. Полицаите от Осемдесет и четвърти участък бяха отцепили двата ескалатора, затова тя се обърна и забърза към подвижните стълби на път към сутерена, където да помогне за издирването на Неизвестния заподозрян 40. Тя обаче спря, когато Бъди Евърет се приближи към нея.

— Той е избягал от сградата, Амелия. — Тъмночервените рамки на очилата му хем привличаха погледа, хем дразнеха.

— Как?

— През товарната платформа.

— Мислех, че имаме хора там. Наети ченгета, ако не от нашите.

— Заподозреният извикал иззад ъгъла близо до платформата, че извършителят е в складовото помещение и да си донесат белезниците и електрошоковите пистолети. Знаеш ли какви са наемниците? Обожават възможността да си поиграят на истински ченгета. Всички хукнали към склада. И той си излязъл най-спокойно. Има го заснет на видеокамерите — с ново сако, тъмно, спортно, и мека шапка — да слиза по стълбата на товарната платформа и да бяга през паркинга за камиони.

— Накъде се е отправил?

— Нямам представа. Обхватът на камерата е малък.

Сакс повдигна рамене.

— Метро? Автобуси?

— На камерата не се вижда нищо. Вероятно е тръгнал пеша или е взел такси.

За едно от осемдесет и петте милиона места, където можеше да е отишъл.

— Тъмно сако, така ли? Спортно?

— Разпитахме в магазините, но никой не е видял мъж с неговото телосложение да купува нещо. Не знаем как изглежда.

— Мислиш ли, че ще можем да снемем отпечатъци от стълбата? И товарната платформа?