Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Другият случай?

— Продължавай.

— Случаят Бакстър — отвърна Пуласки и без да е необходимо, погледна към бялата дъска в ъгъла, обърната с гръб към тях като ядосана съпруга.

Райм не се беше досетил за това. В съзнанието му се оформиха няколко идеи, но централното място не заемаше той, а колегата му.

— Прегледах материалите от разследването. Знам, че е приключило, но пак ги прегледах. И открих някои недовършени неща.

Линкълн си спомни въпросите на Арчър — защо Бакстър бе пропуснал да спомене през следователите за складовото помещение далеч от дома му. Но топката отново беше у Пуласки.

— Какви? — попита Райм.

— Ами едното беше доста интересно. Прегледах записките на детективите и видях имената на всички, с които Бакстър се е срещал през последната година и нещо. Едното име ми се стори особено интересно. Някой си Один.

— Не съм го чувал.

— Името беше в писмен препис на устни свидетелски показания и беше написано О-Д-И-Н. Оказа се, че „О“ е с апостроф и името е О’Дин.

— Ирландско, а не като на скандинавското божество — отбеляза Райм.

— Поразпитах тук-там, прегледах още записки. Нямаше много. Но открих, че този О’Дин има връзка със света на дрогата в Бруклин, по-точно с някакъв нов вид наркотик, за който говореха хората по улиците. Синтетичен. Името му, изглежда, беше кеч. Но детективите в разследването не бяха проследили тази улика. Предполагам, защото Бакстър…

— Можеш да го кажеш, новобранец. Защото Бакстър е умрял.

— Да. Но аз я проследих.

— Неофициално?

— Донякъде.

— Тя е донякъде бременна?

— Най-после разкрих самоличността му. О’Дин беше в Ню Йорк. Защо Бакстър, важна финансова клечка, би имал нещо общо с бандит от източен Ню Йорк? Отидох да говоря с О’Дин, за да разбера…

— Дали Бакстър е нещо повече от измамник?

— Точно така. Исках да докажа, че той е финансирал новата дрога. Че е използвал оръжието, което ти намери, и че е убивал хора. Уликите бяха двусмислени, не забравяй, Линкълн. Имаше въпроси. Може би Бакстър наистина е бил опасен.

— И в такъв случай е било правилно, че той беше задържан за насилствено престъпление — тихо каза Райм.

Пуласки кимна.

— За да не се чувстваш виновен за смъртта на невинен човек, а да си убеден, че си хвърлил в затвора опасен престъпник. И ако успея да докажа това, тогава ти отново да започнеш да се занимаваш с разследвания. Това е истината, Линкълн.

Райм се засмя.

— Въпрос за шестстотин и четиридесет хиляди долара, новобранец. И какъв е отговорът?

— Брат ми и аз открихме О’Дин. В източен Бруклин.

Райм озадачено повдигна вежди.

— Той е свещеник, Линкълн.

— Какво?

— Отец Франсис Зейвиър О’Дин. Има клиника в Браунсвил. А наркотикът, с който е свързан? Рон поклати глава и се усмихна тъжно. — Нова форма на метадон, с която лекува пристрастените. И не се нарича „кеч“. Това е името на клиниката на отец О’Дин. Комуна „Единство и човеколюбие“. — Пуласки въздъхна. — А Бакстър? Той е бил един от главните дарители.

Оказваше се, че пистолетът наистина е бил на бащата на Бакстър, сувенир от един от трудните периоди в живота му. А барутният нагар е бил от остатък върху двайсетдоларова банкнота, наркотикът — от същата или от друга банкнота, и смазката — от спортния магазин, откъдето Бакстър беше купил последния подарък за сина си.

— Ще ти кажа всичко, Линкълн. Може да се наложи клиниката да затвори, ако отец О’Дин не намери друг, който да го подкрепя.

— Тогава аз съм отговорен не само за смъртта на невинен човек, но и съм попречил на не знам колко млади хора да престанат да се шляят по улиците и да водят продуктивен живот?

— Мамка му. Исках само да помогна, Линкълн. Да се върнеш на работа. Но… това открих.

В науката не можеш да пренебрегнеш фактите.

Райм обърна инвалидната си количка и отново погледна миниатюрните мебели, които Върнън Грифит беше изработил толкова внимателно и безупречно.

— Както и да е — каза Пуласки. — Сега разбирам.

— Какво?

— Защо правиш това. Защо се отказа от разследванията. Ако се издъня, и аз вероятно ще направя същото. Ще напусна полицията. Ще работя нещо друго.

Без да откъсва очи от миниатюрите на Върнън Грифит, Райм каза с прочувствен глас:

— Лош избор.

— Какво?

— Да напуснеш, защото си се издънил. Абсолютно лоша идея.

Пуласки сбърчи чело.

— Не разбирам, Линкълн. Какво искаш да кажеш?

— Знаеш ли с кого говорих преди час?

— Нямам представа.