Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Не, не, всичко е наред. Леко нараняване.

Тя обърна инвалидната си количка към Линкълн.

— Пак ще изляза за малко от ролята си.

Той озадачено повдигна вежди.

Джулиет стана, приближи се до Райм, обви ръце около него и силно го прегърна. Поне това беше логическото му заключение, защото не можеше да почувства притискането. Арчър прегърна по същия начин и Амелия и после отново седна в инвалидната количка. Брат ѝ я забута към изхода.

— И утре да дойдеш рано — извика Райм и се засмя, когато тя вдигна палеца на лявата си ръка. — Щом те излязоха, той каза: — Говорих с майка ти. Тя е в добро настроение. Кога е операцията?

— Утре следобед.

Линкълн се вгледа в бледото лице на Сакс, която надничаше през прозореца.

— А другата ситуация? — Той имаше предвид Ник. Онази вечер Амелия му беше разказала всичко за изненадващата му поява, за подозренията си и че е прекарала нощта в апартамента на Ник, за да инсталира проследяващо приложение в телефона му.

Какво предисловие! Моля те, продължавай, Сакс!

Тя не реагира веднага. Седеше неподвижно и гледаше към Сентръл Парк.

— Нещата се оказаха точно такива, каквито се опасявах. Всъщност по-лоши. Той поръча убийството на един човек.

Райм направи гримаса и поклати глава.

— Съжалявам.

— Фред ще му бъде водещ агент известно време. Ще спипаме още пет-шест души, високопоставени във веригата на организираната престъпност. И после ще го пуснем.

— Не ми каза едно нещо, Сакс.

Ратановият стол, на който седеше Амелия, издаде неповторимото си изскърцване, когато тя се обърна към Линкълн. Наклони глава настрани и отметна назад косата си. Райм я харесваше с разпусната, а не с прибрана на кок коса.

— Какво?

— Защо се усъмни в Ник? Всичко, което той ти е казал, поведението му… звучеше правдоподобно. Поне на мен.

— Интуиция — отговори Сакс след кратко мълчание. — Знам колко много мразиш тази дума. Но това беше. Не мога да го определя точно. Нещо не пасваше. Майка ми обърна внимание и на нещо друго. Ник твърди, че е поел вината заради брат си. Тя обаче каза, че ако той наистина е държал на мен, никога не би го направил. Ник беше награждавано ченге. Имаха му доверие. Ако бяха арестували брат му, можеше да уреди нещо с прокурора за присъдата и да помогне на Дони да се включи в някоя програма в затвора. Можеше да организира операция за арестуването на Делгадо. Между другото, това за Делгадо е било лъжа, но отначало не разбрах. Така или иначе Ник не би трябвало да поема вината. — Амелия се усмихна и сочните ѝ устни без червило образуваха полумесец. Нямах абсолютно никакво доказателство, само някакво вътрешно чувство в стомаха.

— Не. Сърцето ти го е подсказало. Понякога това е по-добро от всякакви доказателства.

Тя примигна учудено.

— Но не си ме чувала да го казвам, Сакс. Никога не си ме чувала да го казвам.

— По-добре да отивам при мама. — Амелия го целуна страстно в устата. — Тя би трябвало да се оправи бързо. Липсва ми оставането през нощта тук.

— И на мен ми липсва, Сакс. Много.

Райм вдигна глава от монитора, на който играеше шах срещу общо взето умна, но лишена от въображение компютърна програма.

— Влез — каза той на посетителя, който се суетеше на входа на дневната, а на микропроцесора рече: — Бяла кралица на Е7. Шах.

Линкълн остави софтуера да мисли върху този ход, отдалечи инвалидната си количка от работната станция и се обърна към Рон Пуласки.

— Къде се изгуби, новобранец? Пропусна кулминацията, кресчендото, развръзката на случая Грифит. И сега пристигаш за финала. Колко тъпо.

— Ами бях зает с онзи другия случай.

Райм разбра, че Пуласки мисли за нещо важно.

— Чу ли се с Амелия? За Грифит? — попита той.

Рон кимна и седна на ратановия стол.

— Тъжна личност. Тъжна история.

— Беше, да. Но в очите на закона отмъщението е също толкова неприемлив мотив като сексуалната похотливост или тероризма. Виж, омръзна ми да се преструвам. Тъй като случаят приключи, няма причина да си тук. Какво има?

Погледът на младия полицай остана прикован в миниатюрен скрин, изработен от Грифит. После той отмести очи към кухненската маса и я гледа, докато очевидно стана време да отговори.

— Другият случай.

— Гутиерес.

Пуласки погледна Райм.

— Начинът, по който го каза, Линкълн. Знаеш, че не е бил Гутиерес.

— Предположих. Не беше трудно.

— Джени ме нарича прозрачен.

— Да, има нещо такова в теб. Не че е лошо. — Райм се подсмихна и си напомни да не подценява младия мъж. На Рон, изглежда, не му пукаше дали е хубаво или лошо.