Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Когато се записах в курса на Линкълн, аз разбира се, знаех за теб, Амелия. Всеки, който следи борбата с престъпността в Ню Йорк, знае за теб. Ти си велика, както би се изразил синът ми. Бих казала „известна“, но „епична“ ми се струва по-подходящо. Знаех, че работиш с Линкълн и че си негова партньорка, но не знаех, че си му партньорка и в живота. Разбрах го, като ви гледах през последните няколко дни.

— Ние сме заедно отдавна. И по двата начина — усмихна се Сакс.

— Не бях сигурна какво да очаквам, но вие сте като всяка друга двойка — щастливи, тъжни, ядосани.

Райм се подсмихна.

— Караме се, и още как. Имаме едно пререкание от няколко седмици.

— Бясна съм, че той се отказа от разследванията — без да се усмихва, каза Амелия.

— А аз съм бесен, че тя е бясна, че се отказах.

— И че открадна моя експерт криминалист — добави Сакс.

— Нали си го върна накрая — измърмори Линкълн.

— Когато ми поставиха диагнозата — каза Арчър, — реших, че ще живея сама. Е, с Били от време на време, според споразумението за попечителство, и с болногледач, разбира се. Някой като Том. Макар че не знам дали ще намеря такъв като него. Той е бижу.

Райм погледна към сводестия вход на дневната.

— Няма по-добър. Но това да не излиза от стаята.

Арчър се усмихна престорено свенливо.

— Сякаш не го знае — отбеляза тя и продължи: — Реших никога повече да нямам връзка с мъж и дори да не си помислям за това. Да работя новата си професия, която е удовлетворяваща и предизвикателна. Да отгледам сина си възможно най-добре. Да имам приятели, които могат да се справят с парализата ми. Не е животът, който бях планирала, но изглеждаше приличен. И после срещнах един човек. Неведоми са пътищата Божии. Случи се преди около три месеца, точно след като неврологът потвърди, че недъгът вероятно ще бъде сериозен, както са предполагали. Мъжът се казва Брад. Запознахме се с него на рождения ден на сина ми. Самотен баща. Лекар. Между нас наистина припламна искра. Казах му за тумора и за операцията. Той е кардиолог, но познава в общи линии заболяването. Изглежда не му пукаше и се срещахме известно време.

— Но ти скъса с него — обади се Сакс.

— Да. След година вероятно ще съм неподвижна. Брад тича за здраве и плава с лодка. Това не е комбинация, която намираш в една и съща колонка в сайтовете за запознанства, нали? Той много се разстрои, когато му казах. Но знаех, че така е най-добре и за двама ни. — Джулиет се засмя. — Разбирате ли за какво намеквам?

Райм не разбра, но забеляза, че Амелия леко се усмихва.

— И после видях вас двамата заедно — продължи Арчър. — Започнах да мисля, че може би съм сгрешила. Снощи се обадих на Брад. Ще се видим този уикенд. Кой знае? Може пък след шест месеца да сме сгодени. Като вас двамата. Насрочили ли сте дата за сватбата?

— Още не. Но скоро ще го направим.

Арчър се усмихна.

— Линкълн романтично ли ти предложи?

— Едва ли съм коленичил — измърмори Райм.

— Мисля, че каза: „Изглежда няма обективна или практическа причина да не се оженим. Какъв е твоят принос по въпроса?“ — отвърна Амелия.

Джулиет се засмя.

Райм се намръщи.

— Няма нищо смешно. Представих точна преценка на ситуацията, съчетана с молба за допълнителна информация, която може да помогне за достигане до заключение. На мен ми звучи абсолютно логично.

Арчър погледна лявата ръка на Амелия.

— Забелязах пръстена ти. Много е красив.

Сакс вдигна ръка, показвайки двукаратовия син камък.

— Линкълн го избра. От Австралия е.

— Сапфир ли е?

— Не, диамант.

— Не е особено ценен — аналитично отбеляза Райм. — Но е рядък. Заинтригува ме цветът. Син е заради разпръснатия в матрицата химичен елемент бор. И между другото е полупроводник. Единственият диамант, който има това свойство.

— Ще ходите ли на меден месец?

— Мисля да отидем в Насау — отговори Райм. — Последния път, когато бях на Бахамските острови, едва не ме застреляха и не се удавих. В рамките на пет минути. Бих искал да отида пак и да прекарам по-спокойно. Пък и имам приятел, когото искам да видя. Съпругата му прави превъзходни панирани рапани.

— Очаквам покана за сватбата.

Сакс наклони глава настрани.

— Има няколко свободни места за сватбения купон.

— Само кажете и ще дойда.

На вратата се позвъни. Райм погледна монитора. Братът на Джулиет беше дошъл да я вземе. Том го въведе в дневната. Ранди кимна за поздрав на Райм и Сакс и забърза към сестра си.

— Добре ли си, Джул? Лицето ти!