Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Точно навреме.

19:00.

Вратата се затвори зад него.

Хинде седна на леглото и внимателно сложи хартиените кърпи на нощното шкафче. Обичаше този момент, когато заменяше със своя установената практика в „Льовхага“ Когато времето ставаше негово. Щеше да започне след два часа. Той бавно взе средната хартиена кърпа и я разгърна, изпълнен с трепетно очакване. Под гънката от вътрешната страна някой беше написал с блед молив: „5325 3398 4771“.

Дванайсет цифри, които представляваха свободата.

Последната точка в списъка му беше да се обади на Троле и да му каже да прекрати проучването. Себастиан му позвъни от работата и по-късно от мобилния си телефон, но Троле не отговори. Сега остави телефона да звъни продължително. Започваше да се тревожи. Мисълта, че Торкел рано или късно ще се свърже с бившия си колега, смразяваше кръвта му. И това щеше да стане. Въпреки всичко Троле Хермансон беше един от най-добрите полицаи, които участваха в случая „Хинде“ през деветдесетте години, и Торкел го уважаваше в много отношения. Не като човек, тъй като двамата бяха много различни, а като професионалист. Каквото и да си мислиш за Троле, не можеш да отречеш, че той винаги постигаше резултати. И Торкел непременно щеше да пожелае да разговаря с него. Особено ако разследването остане в застой. Тайната на добрата полицейска работа е да преобърнеш всеки камък, да определяш приоритетите и да започнеш с онези, които изглеждат най-тясно свързани с разследването, а после да работиш отвътре навън, все по-далеч от центъра, докато провериш всяка вероятност. След това започваш наново. Троле не беше най-горещата следа, но с течение на времето един добър полицай би стигнал до заключението, че може да си заслужава да побъбри с него, а Торкел беше добър полицай. Всъщност един от най-добрите. В един момент в бъдещето камъкът Троле щеше да бъде преобърнат и станеше ли това, всеки бент изведнъж щеше да рухне и тайните, които Себастиан криеше, можеше да изригнат във водопад и да съсипят всичко.

След още едно обаждане, на което Троле не отговори, Себастиан реши да отиде при него. Не вдигаше телефона, но това не означаваше, че не си е у дома. Себастиан взе такси. Вече не беше толкова горещо и той смъкна стъклото, за да влезе свеж въздух в колата. Хората се разхождаха, облечени с летни дрехи. Градът оживяваше в тези топли вечери. Всички изглеждаха млади и щастливи, на групи по двама или повече. Какво ли става със старите, самотните и потиснатите през лятото, запита се Себастиан, докато ги гледаше.

Той вече беше наблизо, когато съзря Троле на тротоара от другата страна на улицата. Беше облечен с широкото си черно палто, затова не беше трудно Себастиан да го забележи. Повечето хора, които бе видял по пътя, не бяха с палта или якета, а саката, които някои носеха, бяха в светли цветове и леки материи. Троле беше екипиран като за най-суровата зима в историята на човечеството. Себастиан каза на шофьора да спре и пъхна няколко банкноти от сто крони в ръката му. Изскочи от таксито и хукна към Троле, който свърна по „Екхолмсвеген“ и се скри от погледа му само на стотина метра пред него. Изглежда отиваше в дома си. Себастиан се затича след него. Сърцето и краката му отдавна не бяха работили толкова усилено и лекото разхлаждане, което беше усетил в таксито, бе преминало. Той се потеше и пухтеше, когато зави зад ъгъла на „Екхолмсвеген“ и видя, че Троле влиза във входа на жилищния си блок. Себастиан спря да си поеме дъх. Сега знаеше къде е Троле и от чисто тактическа гледна точка прецени, че вероятно е по-добре да не се появява пред него изпотен и с отчаяно изражение. Изчака няколко минути и после се приближи до блока.

Троле отвори вратата само след две позвънявания. Изглеждаше много по-свеж от последния път, когато се видяха, но апартаментът зад него пак беше мрачен и отвътре се разнасяше същата малко неприятна миризма.

– На телефона видях, че си ме търсил, и тъкмо щях да ти звъня – започна Троле и изненада Себастиан, като му отвори вратата да влезе.

– Очевидно. Сигурен съм, че девет пропуснати обаждания означават нещо.

Себастиан опита да се усмихне обезоръжаващо, докато оглеждаше тясното, тъмно помещение. Навсякъде бяха разхвърляни вестници, дрехи и други вещи. Щорите бяха спуснати, нямаше завеси и стените бяха голи. Миришеше на цигари, мръсотия и застоял боклук. Троле го покани в дневната. Телевизорът работеше с намален звук и единствената светлина идваше от екрана му, по който течеше някакво готварско предаване с известни личности. Обзавеждането се състоеше от диван, на който Троле, изглежда, спеше, и стъклена маса, която някога сигурно бе струвала много пари, но сега служеше за сметище за бутилки от вино, кутии от пица и препълнен пепелник. Таванът над дивана беше мазен и пожълтял от никотин.