Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Троле се обърна към Себастиан, забеляза критичното му изражение и разпери широко ръце.

– Добре дошъл в моя свят. Едно време се ширех в бяла двуетажна къща в луксозно предградие, а сега съм тук. Животът е пълен с изненади, нали? – Троле поклати глава и се огледа наоколо, а после се приближи до дивана и бутна настрана мръсните завивки. – Седни. Открих нещо за теб. Хубаво е. – Устните му се разтеглиха в усмивка, която можеше да се опише само като злобна. – Наистина е хубаво.

Себастиан остана прав и поклати глава.

– Вече не го искам. Дойдох да ти кажа да престанеш да се ровиш.

– Първо го прочети и после реши. – Троле се наведе, взе бял плик от супермаркет, пълен с листове, и го подаде на Себастиан. – Ето, вземи.

– Не го искам. Изхвърли го.

– Прочети го. Ще ти отнеме около половин час. Добре прекарано време.

Себастиан без желание взе плика. Вероятно тежеше само няколкостотин грама, но той го почувства значително по-тежък в ръката си.

– Добре, но трябва да прекратиш проучването веднага. Ще ти дам парите и ще ми обещаеш, че няма да казваш на никого, че съм те накарал да го направиш. Ти и аз никога не сме се срещали.

Въпреки сумрака Себастиан съзря блясъка в очите на Троле. Блясък на интерес. Това не предвещаваше нищо добро.

– Кой ще ме пита? – Погледна го Троле с любопитство. – Какво става, Себастиан?

– Нищо. Искам само да ми обещаеш, че няма да кажеш нищо.

– Няма проблем. – Троле повдигна рамене. – Но ти ме познаваш. Обещанията не означават нищо.

– Ще ти платя двойно.

Троле поклати глава, въздъхна прочувствено и отмести очи от Себастиан.

– Помогнах ти, а ти искаш да ме подкупиш? За какъв ме мислиш? Смятах, че сме приятели.

– Ако сме приятели, обещай ми да си държиш устата затворена. И ще удържиш на думата си – раздразнително възрази Себастиан.

– Защо не ми кажеш истината?

– Ако някой разбере, това ще бъде пълна катастрофа за мен. Пълна. – Себастиан се втренчи умолително в непреклонните очи на Троле.

– Защо? Коя е тя, тази Ваня? Защо я следиш? Кой ще задава въпроси? Искам да знам. – Троле за пръв път изглеждаше искрен. – Кажи ми и тогава ще спра. Не и преди това.

Себастиан се втренчи в него. Беше прецакан, откъдето и да го погледне. Излъжеше ли, всичко можеше да завърши катастрофално. Троле вероятно щеше да отиде право при Ваня от чиста проклетия. Ако кажеше истината, никога вече нямаше да бъде в безопасност, но поне щеше да спечели малко време.

– Е, какво ще бъде? – настоя Троле.

Себастиан разсъждаваше трескаво. Истината може би беше в найлоновия плик. Троле може би вече знаеше. Ако го излъже, можеше да влоши нещата. Той взе решение.

– Тя е моя дъщеря. Ваня е моя дъщеря.

Видя, че Троле не знаеше.

Сега обаче нямаше какво повече да крие, затова му разказа всичко.

Цялата история.

Когато приключи, изпита известно облекчение. Почувства се някак по-лек. И найлоновият плик олекна. Тайните му бяха тежали повече, отколкото съзнаваше.

Троле го гледаше мълчаливо.

– Мамка му – каза накрая той и се отпусна на дивана. Замисли се. Най-сетне погледна Себастиан. Гласът му беше коренно променен. Дразнещата нотка бе изчезнала. – Какво смяташ да правиш?

– Не знам.

– Аз мисля, че трябва да я оставиш на мира. Да престанеш да я следиш и проучваш. Нещата може да завършат зле.

В думите на Троле имаше искреност, за която Себастиан му беше признателен. Той кимна в знак на съгласие.

– Вероятно си прав.

– Виж мен – продължи Троле. – Аз не се отказах. Не послушах никого. – Той млъкна и погледна снимката в рамка на перваза на прозореца. Две малки момчета и момиченце и жена в средата, задраскани с черно мастило. – И сега от тях ми остана само една снимка.

Себастиан не каза нищо и го погледна съчувствено.

– Ако се бориш прекалено усилено, унищожаваш това, което имаш – промълви Троле, сякаш на себе си.

Себастиан се приближи до дивана и седна до него. Зачуди се за момент дали да не спомене, че има разлика между това да следиш някого от разстояние и да се опитваш да натопиш новото гадже на бившата си съпруга за притежание на наркотици и отвличане на децата ти, но се въздържа. Троле беше свалил гарда. Нямаше да му хареса, ако Себастиан се възползва.

– Не съм казал на никого – рече Троле.

– Разбирам.

Онова, което направи Троле в следващия момент, изненада Себастиан. Хвана ръката му и я стисна съчувствено, утешително и дружески. Двамата се спогледаха, а после Троле скочи, отново изпълнен с енергия.