Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Тя изведнъж се стресна. Шум ли беше това? От долния етаж? Застана неподвижно и се заслуша внимателно, но не чу нищо.

Фантазии.

Призраци.

Микаел не беше вкъщи. Беше отишъл на вечеря с клиенти. Щеше да закъснее. Тя не беше поканена. Рядко я канеха. Микаел не обичаше вечери с клиенти в присъствието на съпругата си. И това беше хубаво. Откровено казано, Урсула не се интересуваше много от работата му. Нещата вървяха добре и той беше доволен. Не й беше необходимо да знае повече.

Тя все още беше гладна, когато се прибра вкъщи. Изяде купа мюсли с кисело мляко в кухнята и после си направи сандвич с ръжено хлебче, сирене и нарязана чушка. След като се нахрани, отиде в дневната със студена бира да гледа телевизия, но не можа да се съсредоточи. Себастиан Бергман. Спомените продължиха да се завръщат. Не я свърташе на едно място и тя изключи телевизора и реши да се отпусне в гореща вана. Преди да влезе в банята, провери дали всички врати са заключени и всички прозорци добре затворени. Хвърли пликче с ароматични соли и масла във ваната и пусна водата. Докато ваната се пълнеше, Урсула се съблече и сложи халата си. Връщайки се в банята, се поколеба и сетне поклати глава. Идеята беше налудничава. Все пак обаче извади служебното си оръжие и го взе със себе си. Сложи го върху капака на тоалетната чиния. Щеше да може лесно да го грабне, преди някой да успее да разбие ключалката на вратата на банята. Урсула прогони мисълта.

Колко беше глупава.

Никой няма да дойде. Тя не е в опасност. Никой не знае, че е имала интимна връзка със Себастиан. Те внимаваха. Е, един човек знаеше – сестра й Барбро. Тя и съпругът й Андерс бяха единствените хора, с които Урсула и Себастиан се срещаха извън работа.

Един летен ден, докато нареждаха масата във вътрешния двор, Барбро я попита направо:

– Какво става със Себастиан?

Урсула погледна към Андерс и Себастиан, които стояха до скарата с бири в ръцете. Далеч от тях и не можеха да ги чуят.

– Какво искаш да кажеш?

– Питам какво става със Себастиан?

– Работим заедно, спогаждаме се.

– Спиш ли с него?

Урсула не отговори. Мълчанието й беше красноречиво.

– И какво ще правиш с Микаел? – попита сестра й със същия тон, сякаш бъбреха за времето, и продължи да нарежда приборите.

– Не знам.

– Кога за последен път беше в Линшьопинг?

– По-миналия уикенд.

Клара, осемгодишната дъщеря на Барбро, излезе от къщата, носейки купа със салата. Барбро я взе от нея, погали я по главата и погледна многозначително Урсула.

– Благодаря, миличка.

Клара се върна вътре.

– Мислиш, че съм лоша майка.

– Мисля, че трябва да приключиш едно нещо, преди да започнеш друго.

Не обсъждаха въпроса повече. Не и до края на вечерта. Нито по-късно. Всъщност никога. През следващите дни Урсула мисли много за разговора. Защо не приключи с Микаел? Връзката й със Себастиан беше нещо, което не беше изживявала дотогава. Беше много повече от секса. Той беше умен и оценяваше факта, че и тя е умна. Не се дърпаше от спорове. Лъжеше, когато това го устройваше. Винаги поддържаше известно разстояние между себе си и всичко останало, включително Урсула. Беше по-близък със себе си, отколкото с всеки друг.

Себастиан беше като нея.

Урсула го обичаше, въпреки че изобщо не беше сигурно дали любовта й е споделена. Прекарваха заедно много време, но не непрекъснато. Тя искаше да го вижда по-често, отколкото той нея. Правеха секс и прекарваха нощта заедно, но не обсъждаха въпроса да се съберат. Не разговаряха за общо бъдеще. Затова ли не искаше да се раздели с Микаел? Това би променило нещата. Докато беше омъжена и се връщаше у дома на редовни интервали, между нея и Себастиан не можеше да има нищо повече. Ако обаче изведнъж стане свободна и му каже за желанията и чувствата си, какво ще се случи тогава? Искаше да разбере и в същото време не искаше. Казваше си, че нещата между тях са добре, но копнееше за по-постоянна връзка. Обвързаност. Ако обаче поискаше такова нещо, щеше ли да загуби Себастиан? В това беше рискът.

През есента двамата започнаха да се виждат все по-рядко. Микаел имаше повече работа и му беше по-трудно да се справя сам в Линшьопинг, а от няколко месеца отново пиеше прекалено много. Урсула трябваше да се върне вкъщи. Тя си взе отпуск и се прибра. И тогава разбра какво е причинило отсъствието й на взаимоотношенията й с Бела. Понякога имаше чувството, че дъщеря й я смята за непозната, човек, който е дошъл да я гледа, докато баща й се върне. Микаел го нямаше през повечето време. Винаги го правеше, когато започне да се напива. Не искаше никой, най-малкото Бела, да го вижда в това състояние. Урсула направи всичко възможно да поддържа нещата у дома и да оправи взаимоотношенията си с Бела, но искаше да бъде на друго място. Наложи се дядото и бабата на Бела да я гледат все по-често. Урсула се оправдаваше с работата си. Ходеше в Стокхолм. При Себастиан. Нещо обаче се бе променило. Тя не можеше да определи точно какво, но нещата не бяха същите. Дали защото не се виждаха толкова често? Или беше нещо друго? След третото си пътуване до Стокхолм Урсула имаше ясното чувство, че той й изневерява.