Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Невъзможно беше да се отговори на този въпрос.

– Къде е съпругата ти, Рикард? – попита Линдман със спокоен и уверен глас.

Мъжът на прага сякаш се замисли върху въпроса. Той беше принуден да превключи от преживяванията си по време на пътуването до дома и вероятната вина, която изведнъж бе осъзнал, в настоящия момент. До ужасяващото, което се беше случило.

Онова, което не бе можал да предотврати.

Той най-после се опомни.

– На горния етаж. – Посочи към вътрешността на къщата и се разрида.

Линдман кимна на колегата си да се качи горе и тръгна след Рикард. Човек никога не можеше да бъде сигурен и да направи категорична преценка, но Линдман имаше ясното чувство, че не придружава убиец до кухнята, докато държеше ръката си на рамото на Гранлунд.

Холст стигна до стълбите и извади служебното си оръжие. Ако съкрушеният мъж, за когото се грижеше колегата му, не беше убиецът, тогава имаше вероятност извършителят все още да е в къщата. Той се качи по стъпалата и видя малка стая с двуместен диван, телевизор и дивиди плейър. Капандура. Лавиците на стените с книги и филми. Четири врати. Две отворени и две затворени. Холст съзря краката на мъртвата жена в спалнята и си помисли, че трябва да уведомят „Риксморд“, а после бързо влезе във втората стая с отворена врата. Кабинет. Вътре нямаше никого. Двете затворени врати водеха към баня и дрешник. И там нямаше никого. Холст прибра пистолета, приближи се до спалнята и спря на прага.

Преди седмица и нещо от „Риксморд“ бяха разпространили бюлетин. Трябваше да бъдат уведомени, ако има смъртни случаи, които отговарят на някои критерии.

Ако жертвата е намерена в спалнята.

Ако е завързана.

Ако гърлото й е прерязано.

Звукът на мобилния телефон на Торкел прекъсна последната строфа на „Честит рожден ден“ и той отговори, след като влезе в кухнята и се изолира от веселите викове.

Празнуваха рождения ден на Вилма.

Тя ставаше на тринайсет.

Тийнейджърка.

Рожденият й ден всъщност беше в петък, но тя искаше да излезе с приятелките си и да отиде на кино. По-възрастните и скучни роднини като баща й можеха да дойдат в някоя делнична вечер. Торкел и Ивон бяха купили на дъщеря си мобилен телефон за рождения ден. Нов – не изхвърленият на голямата й сестра, нито старият на Ивон, когато й дадат нов от службата. Сега Вилма имаше чисто нов модел – с „Андроид“, както беше обяснил Били, когато Торкел го помоли да му помогне да го избере. Според Ивон Вилма спеше с телефона от петък.

Тази вечер масата в кухнята бе отрупана с подаръци. Голямата сестра на Вилма й беше купила спирала за мигли, сенки за очи, гланц за устни и пудра. Вилма беше получила подаръците си в петък, но не ги беше прибрала и бе оставила всичко на масата, за да се похвали с придобивките. Торкел взе спиралата, която обещаваше да направи миглите десет пъти по-дълги, и се заслуша в информацията, която му съобщаваха по телефона.

Убийство. В Тумба. Жена с прерязано гърло, завързана в спалнята.

Торкел смяташе, че Вилма е твърде малка, за да се гримира, но му изясниха, че тя е единствената в класа, която не си слага грим, и че е изключено наесен да отиде на училище без грим. Торкел не възрази много енергично. Времената се меняха и той знаеше, че трябва да е благодарен, че не е водил този спор с Вилма преди две години. Някои от родителите на приятелките й бяха в същото положение и очевидно бяха загубили битката.

По всичко личеше, че това е третата жертва.

Торкел приключи с обаждането, остави спиралата за мигли и се върна в дневната.

Вилма разговаряше с родителите на майка си. Той я повика и тя не изглеждаше доволна, че трябва да прекъсне разговора с баба си и дядо си. Вилма го погледна с очакване, сякаш си мислеше, че баща й е бил в кухнята, за да организира някаква изненада.

– Трябва да тръгвам, миличка.

– Заради Кристофер ли?

Торкел разбра въпроса чак след няколко секунди. Кристофер беше новият партньор на Ивон. Те бяха заедно от няколко месеца, но Торкел се запозна с него тази вечер. Кристофер беше гимназиален учител. Петдесетгодишен. Разведен, с деца. Изглеждаше свестен тип. На Торкел не му беше хрумвало, че срещата им може да бъде възприета като трудна, неудобна или проблем по някакъв начин. Вилма очевидно изтълкува забавянето на отговора му като потвърждение, че е права.

– Казах й да не го кани – намусено добави тя.

Торкел се изпълни с нежност към дъщеря си. Тя искаше да го предпази. Беше само на тринайсет години, а искаше да го предпази от разбито сърце. В нейния свят това явно беше изключително неловка ситуация. Вилма несъмнено не би искала да види бившето си гадже с друга. Ако имаше гадже. Торкел не беше сигурен. Той нежно погали лицето й.