Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Бяха заедно от средата на лятото. Стар приятел на Били от училище имаше вила на остров Дюро и за трета година подред Били беше поканен на купон там. Тази година и друг приятел беше там заедно със сестра си. Мая Рединг-Хедберг. Те седяха един до друг на традиционния обяд с маринована херинга и останаха цяла вечер и през по-голямата част от нощта. И оттогава бяха заедно и се виждаха почти всеки ден.

Въпреки това Били не беше казал нищо за Мая по пътя от Форскарбакен, когато Ваня се опита да изкопчи подробности. Той обикновено споделяше всичко с Ваня. Е, не всичко, но повечето неща. Понякога имаше чувството, че по-скоро са брат и сестра, отколкото колеги, но този път се въздържа поради елементарната причина, че беше сигурен, че Ваня няма да хареса Мая.

Мая беше личен житейски наставник и помагаше и насърчаваше хората да подобрят качеството си на живот или кариерата си.

Ваня имаше множество добри качества, но беше толкова амбициозна, че й бе трудно да общува с хора, които не извличат максимума от живота си. Сами. Едно беше да повишаваш образованието си, да ходиш на курсове и лекции и да си поставящ цели, но Ваня смяташе за знак на вродена слабост и безгръбначност, ако някой се нуждае от помощ, за да намери мотивация и да постигне резултати. Ако не знаеш какво искаш, тогава не го искаш достатъчно силно – това беше мантрата й. Ако имаш реални проблеми, отиваш при квалифициран психолог, не при някакъв недозрял тип с диплома и нетрадиционни методи, който те насърчава за хиляда крони на час.

Не, Ваня нямаше да хареса Мая.

Не че Били се нуждаеше от одобрението й, но беше по-лесно тя да не знае нищо. Това означаваше, че ще избегне подигравките и ироничните забележки. И беше особено важно сега, когато бе започнал да прави сериозни опити да промени ситуацията в екипа.

Поводът беше Мая, която го попита дали е доволен от работата си. Елементарен въпрос, елементарен отговор. Да, Били беше доволен. Не можеше да си представи по-добро работно място или по-добри колеги. С течение на времето те разговаряха още по този въпрос. Тя се интересуваше с какво се занимава той и каква е ролята му. Много хора искаха да чуят само кървавите подробности на някое вълнуващо разследване на убийство, но Мая не беше такава. Не, тя се интересуваше от самата работа. От Били. Нравеше му се факта, че Мая може да го накара да говори. Затова започна да й разказва за работата си. Какво прави всеки ден. Говореше делово и конкретно. Тя го погледна леко намръщено.

– Струва ми се, че ти си по-скоро специалист по информационни технологии, отколкото детектив.

В това имаше логика и му оказа въздействие. Били започна да обръща по-голямо внимание на задачите, които му възлагаха. Проверяваше полицейски досиета. Изтегляния и търсения в интернет. Информация.

Колкото повече подробности научаваше, толкова по-добре осъзнаваше, че ролята му в разследванията е повече на нещо като напреднал секретар, отколкото на разследващ полицай. Той каза това на Мая и тя му предложи да си помисли накъде се е отправил. И да има куража да чуе отговора. Отговорът беше, че Били не знаеше. Никога не си беше задавал този въпрос.

Ходеше на работа.

Работата му доставяше удоволствие.

Връщаше се вкъщи.

Използваше способността си да създава структури, като съставя хронологии и събира и съпоставя информация от всеки въобразим източник, но използваше ли пълния си потенциал? Не, не би казал. Трудно беше да се утвърди в екипа. Торкел Хьошунд беше един от най-висококвалифицираните полицаи в Швеция, а Ваня и Урсула бяха в челната тройка – ако не и номер едно – в своите области. На Били обаче не му беше нужно да стига до това ниво. Не го каза на Мая, но ако трябваше да бъде напълно откровен, той не мислеше, че притежава необходимите качества. Но все пак можеше да стане пълноправен член на екипа. И вече беше започнал да работи по въпроса.

Мая излезе от банята по халат и хавлия, увита на главата, и седна до него на дивана.

– Реши ли какво ще правим? – попита тя, целуна го и се сгуши на рамото му.

– Гладен съм.

– И аз. После има концерт във Витаберг Парк довечера. От осем.

Витаберг Парк. Концерт. Лятна вечер. Някакъв фолклорен

трубадур, ако Били не грешеше. Много приятно, ако си над седемдесет и пет годишен. Той реши да се престори, че не я е чул, и предложи:

– Да отидем на кино.

– Лято е.

– Това не е отговор.

– Хубаво е да сме навън.

– Вътре е по-хладно.

За секунда Мая, изглежда, преценяваше кое е по-добре – хладното или хубавото – и накрая кимна.