Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Имаш ли адреса?

– Разбира се.

Торкел си помисли, че едно самозалепящо се листче с адреса би свършило работа, но знаеше какво се опитва да направи Били. Да компенсира за вината, която изпитваше. Да покаже, че е работил усилено. Че е направил всичко възможно. Торкел го разбираше напълно и му съчувстваше. Той потупа по рамото младия си колега.

– Браво, Били.

Торкел вече беше повикал поделението за специални операции, преди да излезе от кабинета.

Отначало Ваня не разбра какво прави Хинде, докато стоеше пред нея с мобилния телефон в ръката си. Всичко се случи много бързо. Но когато той спусна телефона, усмихна й се и й каза да облече нощницата, тя осъзна, че е използвал фотоапарата. Трябваше да се досети. Пропусна го, защото беше мобилен телефон, а не обикновен фотоапарат. Ваня вбесено се втренчи в него. Щеше да се наложи сам да й облече нощницата. Не можеше да направи нищо, за да я накара да я облече доброволно.

Тя знаеше, че серията снимки на жертвата е част от фантазията му, а фотографиите, които беше видяла в апартамента на Ралф, започваха по абсолютно същия начин. Жените голи и уязвими, точно както беше сега тя. Следващата й снимка щеше да бъде облечена с нощницата.

Щеше да му отнеме известно време, докато я направи. Ваня щеше да се погрижи за това. Тя поклати глава и се извърна от него. Хинде я блъсна на леглото и я заплаши с ножа и електрошоковия пистолет. Ваня се опита да се съпротивлява само колкото да продължи борбата, без да го накара да използва някое от оръжията. Балансирането беше трудно. Трябваше да се мята и извива колкото може повече и все пак да го остави с убеждението, че той е на път да постигне целта си и че накрая ще бъде победителят, за да не реши да я удари и тя да изгуби съзнание.

Всичко, за да спечели време.

И после изведнъж го усети. Нещо твърдо и остро, което стърчеше до дюшека от дясната страна на леглото. Одраска ръката й. Хинде беше започнал да нахлузва нощницата през главата й и Ваня се хвърли надясно, колкото може по-далеч от него. Тя се помъчи да види острия предмет, за да разбере какво представлява, но това беше невъзможно от мястото, където лежеше. Ъгълът беше малък и нощницата закриваше очите й. Ваня се опита да докосне предмета, но не можа да го намери. Вече не достигаше ръба на леглото с дясната си ръка. Реши отново да започне да се бори, този път с цел да доближи ръката си до острия предмет. Извика и напрегна тяло, за да стане твърдо като камък. Това, изглежда, изкара от равновесие Хинде за момент. Тя се хвърли надясно, за да може ръката й да стигне възможно най-далеч. Пръстите й претърсиха пипнешком края на дюшека, трескаво търсейки острия предмет. Надяваше се, че няма да е закрепен. Хинде отново я блъскаше на леглото, опитвайки се да си възвърне контрола. Ваня го остави, но се вкопчи здраво в края на леглото с дясната си ръка. Тя позволи на Хинде да започне да й облича нощницата, докато пръстите й продължаваха да търсят. Чу, че нощницата се раздра, докато той я дърпаше на главата й, и замахна с лявата си ръка. Изведнъж намери онова, което търсеше. Беше нещо метално, остро и твърдо. Ваня го изпусна по време на борбата, но сега знаеше горе-долу къде е и скоро щеше да го хване отново. Приличаше на счупена пружина и не беше закрепена. Дръпна я с палец и показалец, но не можа да я извади и затова смени тактиката и започна да я извива назад и напред, за да я отчупи.

Най-после пружината се откъсна и Ваня светкавично я скри в ръката си.

Тя позволи на Хинде да нахлузи нощницата през главата й, за да бъде съсредоточен върху тази задача. Номерът успя. Той я погледна гневно и отново взе ножа.

– Ще го използвам – закани се Хинде.

Ваня кимна. Позволи му да победи. Предаде се. Надигна се и облече нощницата, стиснала счупената пружина в дясната си ръка. Плъзна я надолу по тялото си, пусна я между краката си я покри с нощницата. Усещаше пружината до бедрото си като малък, студен и остър дразнител.

Пружината обаче беше нещо съвсем различно.

Беше надежда.

Хинде й направи още една снимка, а после се приближи и сряза кабелната стяжка, с която беше завързан за леглото левият й крак.

– Обърни се.

Ваня знаеше какво предстои. Той искаше тя да легне по корем. Отначало си помисли да го затрудни, но после осъзна, че има по-добра възможност да държи пружината, ако го направи сама. Сложи левия си крак върху десния, притискайки пружината между бедрата си, и обърна горната част на тялото си. Извика от болка, когато кабелната стяжка на десния й крак се впи в плътта й, но не изпусна пружината и легна по корем.