Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Здесь есть возможность читать онлайн «Микаел Юрт - Жените, които го познаваха» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2015, ISBN: 2015, Издательство: Ера, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Жените, които го познаваха: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Жените, които го познаваха»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Себастиан Бергман. Брилянтен психолог, топ експерт по серийни убийци. Този път опонентът му е равностоен... В разгара на необичайно горещото лято в Стокхолм е убита жена. Тя е третата жертва поред. А интервалът между престъпленията се скъсява...
Убийствата носят почерка на печално известния сериен убиец Едвард Хинде манипулативен, жесток и високоинтелигентен. Ала Хинде е под строг режим в затвора от доста години.
Хьоглунд и колегите му от Националния отдел за разследвания на убийства нямат друг избор освен да върнат в екипа този, който някога го е вкарал зад решетките – Себастиан Бергман.
Повечето от екипа са убедени, че арогантният единак ще донесе повече проблеми отколкото ползи. Но случаят се оказва истински кошмар и за самия Бергман. Защото името на четвъртата жертва ще се окаже познато...
„Жените, които го познаваха" е вторият роман с участието на психолога Себастиан Бергман. Необичайно динамична, богата на плътни колоритни образи и със силни социални послания, поредицата на Юрт и Русенфелт разчупва клишетата в жанра и постига внушителен международен успех. А главният герой – един от най-оригиналните образи в скандинавската литература, бързо се превърна в любимец на читателите по света.
Юрт и Русенфелт са сценаристи на минисериала „Себастиан Бергман” по първите две книги от поредицата, както и на популярния сериал „Мостът”.

Жените, които го познаваха — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Жените, които го познаваха», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

– Какво правиш?

– Едвард е добър, но беше затворен в „Льовхага“ защото аз го вкарах там...

Себастиан се върна до вратата и излезе от бомбоубежището. Ралф нервно се огледа наоколо. Чу стъпките на Себастиан в коридора. Стаята беше боядисана в бяло. На стената бяха монтирани две пейки, но иначе нямаше нищо друго. Себастиан се появи отново, носейки стар дървен стол.

– И това означава, че аз съм по-добър – завърши той изречението си и сложи стола до вратата. – Ти може и да си по-добър от Едвард, но сега си окован за радиатор...

Себастиан се обърна и затвори вратата. Празната стая усили звука, когато тежката метална врата се затръшна и той превъртя двата лоста на ключалките. Ралф преглътна. Бяха заключени вътре. Това не му харесваше.

– Затова аз съм най-добрият.

Себастиан не бързаше. Приближи се бавно до Ралф и застана съвсем близо. На Ралф му беше трудно да го погледне в очите. Не се чувстваше добре. Никак.

– Но знаеш ли какъв не съм? – Себастиан не си направи труда да дочака отговор. – Аз не съм полицай. Което означава, че мога да направя това.

Внезапно и без абсолютно никакво предупреждение Себастиан удари с глава Ралф. Прицели се отлично. Челото му се заби в средата на носа на Ралф. Чу се хрущене и от двете му ноздри рукна кръв. Ралф извика и се строполи на пода. Себастиан спокойно се върна до стола и седна. Ралф доближи свободната си ръка до носа си и се втренчи в кръвта, сякаш не можеше да проумее, че тече от него. Себастиан не изпита никакво удоволствие, че го е ударил, но това беше бърз и ефективен начин да го накара да осъзнае, че е способен на абсолютно всичко. Изглежда имаше резултат. Ралф все още гледаше кръвта стъписано и със сълзи в очите. Себастиан се наведе напред, сложи лакти на коленете си и сключи ръце.

– Много ме бива да си създавам представа за човека, като видя как живее. Бях в апартамента ти.

Ралф седеше на пода и си поемаше дъх накъсано през носа, опитвайки се да спре кръвта, за да не я преглъща. Дишаше тежко. Бореше се. Не искаше да загуби. Беше взел властта и нямаше да позволи на Себастиан да му я отнеме. Нямаше да го допусне. Той беше по-силен от всякога.

– Това е въпрос на откриване на схеми – продължи Себастиан. – В дребните неща. Да съзреш връзките. В апартамента ти няма щори. Нито дори в спалнята. Имаш фенерче в банята. Друго до леглото. По едно във всяка стая. Кутия, пълна с бушони, батерии и резервни крушки. – Той млъкна за ефект. – Бих казал, че не обичаш тъмнината.

Погледът на Ралф потвърди, че Себастиан е прав.

– Какво се случва в мрака, Ралф? Какво идва при теб в тъмното? От какво се страхуваш толкова много?

– От нищо... – прошепна Ралф.

– Тогава всичко ще бъде наред, ако угася лампите?

Себастиан протегна ръка към двойния електрически ключ на стената. Ралф не отговори. Преглътна с усилие. Очите му се стрелкаха из стаята. На челото му избиха капки пот. В стаята не беше горещо.

– Моля те, знам къде е Едвард – промълви той.

– Вярвам ти. Но както казах на Едвард, писна ми от игрички с психопати.

– Аз не играя игрички.

– Не мога да поема риска.

Себастиан щракна електрическия ключ за осветлението и едната редица лампи угасна. Ралф изпищя.

– Тук ще стане толкова тъмно, че няма да знаеш дали очите ти са отворени или затворени – тихо каза Себастиан.

Също като едно време , помисли си Ралф. Като в мазето. С тях.

Той започна да трепери и задърпа белезниците. Взе да се задушава. Себастиан се поколеба. Реакцията на Ралф беше по-силна, отколкото очакваше. Той очевидно беше ужасен. Обаче трябваше да продължи. Представи си Анете Вилен. Ако това не беше достатъчно, имаше снимките на Ваня в телефона си.

Стига толкова.

Себастиан угаси лампите.

Ралф хлъцна и затаи дъх. Притисна се до стената и се сви на кълбо, за да стане колкото е възможно по-малък. Опита се да не издава звук, но всеки път, когато издишваше, хленчеше безпомощно. Ивица светлина ли беше това, или визуален спомен в свръхнапрегнатото му съзнание? Отвори ли се вратата? Да. Те влязоха, промъквайки се крадешком. Голи. Бяха го намерили. Хората с маски на животни. Зверовете в човешки облик. Те дишаха. Шепнеха.

– Запали лампата. Моля те... Запали лампата.

Тънък лъч светлина озари лицето му. Фенерчето на телефона на Себастиан. Ралф се обърна към него, опитвайки се да поеме колкото може повече светлина. Хората животни чакаха в сенките около него. Поклащаха се наляво-надясно. Танцуваха със странни, леки, тихи стъпки. Чакаха мракът да го погълне отново, за да се приближат.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Жените, които го познаваха»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Жените, които го познаваха» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Жените, които го познаваха»

Обсуждение, отзывы о книге «Жените, които го познаваха» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x