Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Това е Радио „Спокойствие“ – каза Елинор. – Любимата ми станция.

– И на мен – рече Себастиан, въпреки че току-що научи, че има радио с такова тъпо име.

Елинор отиде в стаята за гости за няколко минути, докато той изсипваше зелена салата в дълбока купа. Зачуди се дали има зехтин и оцет. Не беше купил такива неща. Смяташе да вземе скъп балсамов оцет, но забрави, след като отиде на щанда със сирената. Елинор се върна.

– Почиствах и намерих това. Изглежда пълен с важни документи. Къде да ги сложа? – Тя държеше найлоновия пазарски плик, който му беше дал Троле. В нейната ръка пликът изглеждаше лек като перце. Когато Себастиан го бе донесъл, беше по-тежък.

Много по-тежък.

Той изведнъж си представи Троле. Окуражителната му усмивка, преди да завие зад ъгъла, когато го видя за последен път. Видя и себе си, как стои с плика в ръката на няколко метра от Стуршерсгатан“ и скриващия се от погледа му Троле. Това беше само преди два дни, а му се струваше, че е минала цяла вечност. Страничният път изведнъж се сля с главния.

Стана само за секунда.

Ето колко близо бяха двата свята. Движейки се в успоредни линии. Нужна беше само една найлонова торбичка, пълна с вина.

Себастиан преглътна и се втренчи в купата със салатата. Искаше да се върне към розовото шампанско.

– Това са боклуци. Може да ги изхвърлиш – каза той колкото можа по-равнодушно.

– Сигурен ли си? Не искам да изхвърля нещо, което може да е важно.

– Абсолютно сигурен съм. – Той й се усмихна, за да покаже, че съдържанието на плика не е важно за него.

Елинор кимна и отново излезе от стаята, като пееше заедно с музиката. Себастиан започна да реже домати. Ако зависеше от него, музиката по радиото и жената, която пееше в съседната стая, никога нямаше да изчезнат. Щяха да продължат да градят илюзията за живот. Но не зависеше от него.

Не ставаше така.

Песента свърши и последва реклама. След това дойде време за новините.

Илюзията беше разбита.

Себастиан отново се понесе с гръм и трясък по главния път.

Отначало той не чу добре какво казва говорителката по радиото. Нещо за изчезнала линейка. След това обаче тя изрече думата, която го накара да изпусне ножа. „Льовхага“. Себастиан се обърна с лице към радиото и се заслуша внимателно. Изчезнала беше линейка, след като потеглила от „Льовхага“. Превозвала пациент. В момента полицията не разполагала с повече информация. Говорителката премина към следващата новина, но дотогава Себастиан вече беше в коридора с мобилния си телефон в ръката. С треперещи пръсти той потърси номера на, Льовхага“.

Беше в списъка с най-скорошните обаждания. След номера на Троле. Себастиан се бе обадил в затвора сутринта, докато стоеше навън и се опитваше да влезе, за да говори с Ваня. Елинор дойде в коридора, чудейки се какво става. Изглеждаше малко разтревожена.

– Случило ли се е нещо?

– Млъкни, да ти го начукам!

Тя сякаш се обиди, но на Себастиан не му пукаше. Той вече не се интересуваше от баналното й бръщолевене. Отговори личната секретарка на Харалдсон. Себастиан я позна по гласа. Звучеше уморено. Не му пукаше и за това. Той поиска да говори с Томас Харалдсон. Добави, че е важно. За изчезналата линейка. Щяло да има сериозни последици, ако не го свърже незабавно. Тя изпълни искането му. Себастиан чу, че телефонът на Харалдсон звъни. Елинор се врътна и се върна в кухнята. Този път не се преструваше, че е разочарована. Главата й беше наведена, сякаш пресилената й реакция можеше да накара Себастиан да размисли.

Харалдсон вдигна след три позвънявания. Говореше унило, без никаква енергия, и се придържаше към стандартните изрази, които явно беше повтарял много пъти.

– Томас Харалдсон. С какво мога да ви помогна?

– Себастиан Бергман. „Риксморд“. Кой беше в изчезналата линейка?

– Решихме да не съобщаваме тази информация. Трябва да защитим нашата...

– Ще попитам само още веднъж. И после ще съсипя живота ти. Както знаеш, познавам шефа на „Риксморд“. Искаш ли да ти кажа кого друг познавам?

Харалдсон не каза нищо.

Себастиан зададе въпроса, въпреки че вече знаеше отговора:

– Бил е Хинде, нали?

– Да.

– И кога мислеше да ни го кажеш? – Себастиан затвори, без да дочака отговора на Харалдсон. Все още не знаеше кога точно е изчезнала линейката с Хинде, но сигурно беше станало преди известно време, иначе нямаше да го съобщят по радиото сега. Имаше чувството, че новините стигат до Радио „Спокойствие“ доста бавно. Хинде имаше преднина.