Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Отдалечаваше се от центъра на събитията. Включването в разследването трябваше да му даде възможност да бъде близо до Ваня. Да си създаде живот. Може би да реши случая, макар че в началото това не беше истинският му мотив. Всичко това обаче беше преди Хинде. Преди нещата да се превърнат в личен сблъсък. Преди всички врати да започнат да се затръшват в лицето му. Защото не само стоманената порта на, Льовхага“ беше затворена за него. Той се беше обадил на Торкел от колата, надявайки се, че ще съумее някак да го убеди да спре Ваня. Торкел не отговори. Не му звънна по-късно. Нито пък Били. И за всичко сам си беше виновен. Успял беше да настрои всички срещу себе си. Не можеше да обвинява никой друг, колкото и да му се искаше. В същото време безпокойството му за опасността, в която можеше да се окаже Ваня, намаля. Тя беше разумна и не би поела излишен риск. Хинде не би се интересувал от нещо толкова банално като обикновен заложнически сценарий. Не, той винаги имаше по-големи планове. Единственият въпрос беше какви са тези планове.

Себастиан чувстваше, че Хинде знае истината. Затова бе поискал разрешение да се срещне с Ваня.

Щеше ли да й я каже?

Или и това беше твърде банално за него?

Неприятно му беше, че не знае. Себастиан отново започна да крачи. Мина покрай портата и надникна вътре. Изведнъж забеляза Ваня. Тя бързаше през двора към колата си. Дали да я извика? Да й махне с ръка? Или да стои там? Какво беше научила? Той видя, че тя погледна към него, но не реагира по никакъв начин. Все едно го нямаше. Липсата й на интерес го зарадва.

Тя не знаеше.

Ако знаеше, в очите й щеше да блести гняв или отвращение, не пълно безразличие. Това вероятно не беше повод за празнуване при нормални обстоятелства, но като се имаше предвид сегашното положение, беше възможно най-добрият вариант. Себастиан осъзна, че се усмихва. Всъщност се хилеше.

Ваня не можа да повярва на очите си, докато караше към портата. Наистина ли Себастиан стоеше там, блокирал пътя и с презрителна усмивка на лицето? Тя смъкна стъклото и подаде глава.

– Извинявай, но си застанал на пътя ми.

– Искам да говоря с теб – осмели се да каже той.

– Аз пък не искам.

Ваня спря колата на няколко сантиметра от него. Себастиан не смееше да помръдне. Ако го стореше, тя вероятно щеше да настъпи газта и да изчезне.

– Трябва да знам. Какво искаше Хинде?

– Даде ми името на убиеца.

Тънката усмивчица, която играеше на устните на Себастиан, мигновено изчезна. Той не очакваше това.

– Какво? Как така?

– Хинде каза, че знае кой е убиецът. Някой си Ралф Свенсон, чистач в „Льовхага“ Знаем, че е имал възможност да бъде във връзка с Хинде.

– И ти му вярваш?

– Нямам причина да не му вярвам. Ние проследихме всяка улика, нали?

– Защо ти е казал?

– Въпросът е защо не е казал на теб. Нали ти си експертът? Онзи, който знае как да го накара да говори.

Ваня не можа да прикрие злорадството в гласа си. Дори не се опита. Без да мисли, Себастиан се приближи до нея.

– И Хинде няма нищо общо с това? Наистина ли му вярваш?

– Аз съм полицай. Нямам мнение. Разследвам. Извини ме.

Ваня сложи крака си на педала на газта. Гумите се вкопчиха в настилката, изсвирвайки, и колата се стрелна напред. Себастиан инстинктивно отскочи встрани и се вгледа в нея, докато тя се отдалечаваше.

Отново изоставен.

Започваше да свиква.

Докато пътуваше с колата към Вестерторп, където живееше Ралф Свенсон, Торкел получи разрешение да претърси апартамента му. След дълъг разговор по телефона прокурорът Гунар Хален най-после даде съгласието си. Имаше убедителни косвени доказателства, но проблемът беше оценката на показанията на Хинде. Фактът, че той има доживотна присъда, не помагаше на надеждността му като свидетел. Торкел дълго убеждава прокурора, но знаеше, че в края на краищата, Хален ще даде разрешение, щом трябва. Това беше голям, нашумял случай, изключително важен по отношение на кариерните перспективи. Претърсването на жилище без достатъчно основания беше по-добрият вариант, отколкото да не предприемат нищо.

Торкел каза на Били спешно да организира екип за бързо реагиране, който да разбие вратата, ако се наложи, и скоро след това се качи в колата си. Искаше да бъде на мястото, готов да действа веднага щом им дадат зелена светлина. Нямаше време за губене за логистика и транспорт. Ваня щеше да се присъедини към тях във Вестерторп веднага щом е възможно. Торкел не си направи труда да се обади на Себастиан.