Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Харалдсон забърза към къщата и сложи малката червена кутийка върху подноса. Идеално. Взе подноса и се качи горе.

Йени беше будна, когато той влезе в спалнята. Усмихна му се.

Много я обичаше.

– Честита годишнина, скъпа – каза Харалдсон, остави подноса на пода и се наведе да я целуне. Тя уви ръце около врата му и го придърпа по-близо до себе си.

– Честита годишнина и на теб.

– Направих закуска.

– Знам, чух те. – Йени го целуна.

Той взе подноса, а тя оправи възглавниците и ги нареди до стената. Двамата седнаха един до друг в леглото и изядоха закуската. Харалдсон слагаше ягоди в устата й. Йени много хареса пръстена.

Точно както очакваше, той закъсня за работа.

Аника вече беше там, когато Харалдсон пристигна. Естествено.

– Съжалявам, че закъснях – каза той, докато, подсвирквайки си, влезе в кабинета й. – Днес имам годишнина от сватбата.

Разбира се, не беше необходимо да се извинява на Аника. Направи го само за да спомене факта, че празнува нещо. Искаше всички да знаят. Аника прояви слаб интерес.

– Разбирам. Честито.

– Благодаря.

– Виктор се обади преди малко – продължи тя. – Изпратил е имейл и настоява за отговор колкото е възможно по-скоро.

– Какво пише?

– Можеш да го прочетеш – отвърна Аника и кимна към кабинета му. – На компютъра ти – добави тя за по-сигурно.

– Би ли го разпечатала? Така ще стане по-бързо, защото компютърът ми още не е включен.

– Добре.

– Хубаво. Ще ми донесеш ли разпечатката, моля?

Без да дочака отговор, Харалдсон влезе в кабинета си, съблече сакото си и седна зад бюрото. Включи компютъра и отвори „Льовхага“ 2014 г. Виждания и цели“. В същия момент на вратата почука Аника, влезе и му даде разпечатката.

– Благодаря.

Харалдсон остави папката настрана и прочете имейла.

Драги Томас,

По въпроса с телефонното обаждане на Едвард Хинде, което ти си разрешил вчера. (Между другото, това е нещо, което трябва да обсъдим. Предпочитам да се консултираш с мен, когато има промяна в правилата за охрана на някой затворник.) Обаждането тази сутрин очевидно означава, че днес от „Риксморд“ ще дойдат да говорят с него. За мен това не е проблем, но както винаги, ти ще трябва да одобриш заповед за посещение.

Искрено твой,

Виктор Бекман

Харалдсон отново прочете имейла. Хинде се беше обадил на Ваня Литнер и сега тя щеше да дойде в, Льовхага“. Днес.

Това не беше хубаво.

Никак не беше хубаво.

Той стана и бързо излезе от кабинета си.

Едвард Хинде седеше на обичайното си място на горния етаж в библиотеката, когато чу стъпки по стълбите. През него премина вълна на раздразнение. Новият затворник ли беше? Ако беше така, Едвард трябваше да поговори с Игор да обясни на новопостъпилия, че има правила, които трябва да спазва. Правилата на Хинде.

Не беше обаче новият затворник, а Томас Харалдсон. Едвард затвори книгата за Наполеон и я остави настрана. Харалдсон кимна на надзирателя, който стоеше малко встрани, придърпа стол и седна срещу Хинде, а после се наведе над масата с нетърпеливо изражение на лицето.

– Искам да бъда там – прошепна той.

Едвард не знаеше дали защото се намираха в библиотека, или за да не ги чуе надзирателят. Нямаше значение.

– Къде? – искрено се учуди той.

– Искам да бъда там, когато говориш с Ваня Литнер.

– Не мисля.

– Това не подлежи на преговори. Ще бъда там. — Харалдсон наблегна на думите си, като посегна да удари с юмрук по масата, но спря на сантиметър от повърхността. Защото бяха в библиотека, предположи Хинде. Нямаше причина Харалдсон да се притеснява, че надзирателят ще чуе тупване от тяхната посока.

– Не мисля – спокойно повтори Едвард.

– В такъв случай няма да ти позволя да говориш с нея.

Очите на Хинде помръкнаха, но Харалдсон беше подготвен за това. Беше обмислил довода си.

– Не съм обещавал, че ще ти разреша да се срещнеш с нея – самодоволно заяви той. – Казах, че може да се обадиш по телефона, не че може да я видиш. Това ще ти струва един отговор.

Едвард си представи как става, бързо се навежда напред, сграбчва главата на Харалдсон и я удря в масата. Преди директорът на затвора или надзирателят да имат време да реагират, той се видя как заобикаля масата, дръпва назад главата на Харалдсон, слага длани на слепоочията му и завърта. Дори чу звука от прекършването на врата.

Колкото и примамлива да беше картината, Хинде нямаше да го направи. И все пак време беше да покаже кой командва парада.