Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

На другата сутрин Уилям Карнеги пристигна по-късно на работа. Беше се провинил — пропусна родителската среща вчера и това беше причината да закуси със съпругата си и с Били.

Когато влезе в полицейското управление в девет и половина, сержантът бързо му докладва:

— Мълър пазарува някои неща, за които съм сигурен, че искате да знаете.

— Да?

— Излезе от дома си преди час. Момчетата го проследиха до Мола. Там са го загубили, но не след дълго получихме квитанция от една от компаниите, които са му издали кредитна карта. В Буукс ен’ Джава купи шест книги. Засега не знаем точно какви, но според кода на продуктите в книжарницата става дума за пътеводители. След това е излязъл от Мола и е похарчил тридесет и осем долара за две кутии деветмилиметрови амуниции в оръжейния магазин на Тайлър.

— Господи! Винаги съм си мислел, че този тип е стрелец — с доволство в гласа възкликна Карнеги. — Момчетата от охраната на „Анко“ са щастливци, че не са го чули, когато е влизал — със сигурност щеше да ги застреля. Знам… Успя ли екипът по проследяването отново да го намери?

— Върнаха се при къщата му — докладваха му на мига. — Ще го изчакат там.

— Има и още нещо — намеси се млада полицейска служителка. — Купил е инструменти за четиридесет и четири долара от Хоум Депоу.

— Охо, значи е въоръжен и явно планира друг обир — каза Карнеги. — А след това ще напусне щата.

Като се загледа в един от компютърните екрани, Карнеги разсеяно попита:

— Какво си намислил да обереш този път, Мълър? Къща или компания?

Телефонът на Хейгър иззвъня. Сержантът вдигна слушалката и се заслуша.

— Това беше нашият човек пред къщата на Мълър. Върнал се е. Има нещо странно, обаче. Върнал се е пеш. Сигурно е паркирал някъде нагоре по улицата. — Хейгър отново се заслуша. — Казват, че в двора му имало камион на бояджийска фирма. Сигурно това е причината.

— Не, не — завъртя се на стола си Карнеги. — Този тип е намислил нещо. Нямам доверие на нищо, което той прави.

— Още едно съобщение! — извика един от полицаите. — Влязъл е в интернет.

Екипът не разполагаше със съдебно разпореждане, разрешаващо им да проверяват съдържанието на онова, което Мълър теглеше, макар че можеха да виждат сайтовете, към които беше свързан.

— Така, той е на сайта на Андерсън и Крос.

— Това не е ли компанията за системи за алармена сигнализация срещу обири? — попита Карнеги. Сърцето му се разтуптя силно от вълнение.

— Точно така.

След няколко минути полицаят извика:

— Сега проверява Травъл Сентър дот ком.

Охо, искаше да си направи онлайн резервация за самолетен полет.

— Кажете на наблюдаващия екип, че ще ги уведомим веднага щом излезе от интернет. Трябва да са готови да го последват. Имам чувството, че всичко ще стане много бързо.

Ето сега те пипнахме, помисли си Карнеги. После се засмя и огледа с любов компютрите.

Биг Брадър те наблюдава, Мълър!

Седнал на седалката до шофьора в собствената си кола, Джейк Мълър кимна към високата ограда в уличката зад Тремонт стрийт.

— Сам, спри.

Колата бавно спря.

— Това там е, нали — нервно попита хлапето, като кимна към бялата къща от другата страна на оградата.

— Слушай сега. Ако се появи някое ченге, просто се изнеси оттук бавно. Обиколи квартала, но завий наляво по улицата. Разбра ли? Каквото и да правиш, стой далеч от Тремонт.

— Мислиш, че някой може да се появи ли? — притеснено попита момчето.

— Да се надяваме, че няма.

Мълър взе от багажника инструментите, които беше купил същата сутрин, огледа внимателно уличката, мина през външната порта и изчезна от другата страна на къщата.

Върна се след десетина минути и бързо мина през портата. Носеше тежък кашон и малка пазарска чанта. След това изчезна и след малко се върна с още няколко кашона. Натовари всичко отзад в колата, избърса потта от челото си и се отпусна тежко на предната седалка.

— Да изчезваме оттук!

— Къде са инструментите? — попита момчето.

— Оставих ги отзад. Какво чакаш? Тръгвай!

Момчето натисна съединителя и колата се понесе в средата на улицата. Когато излязоха на магистралата, Мълър му обясни как да стигне до някакъв отдалечен евтин мотел. Там Мълър слезе от колата, влезе във фоайето и се регистрира за две нощи. После се върна.

— Стая 129 — каза Мълър.

Двамата намериха стаята, паркираха и слязоха от колата. Мълър подаде на момчето ключа за стаята, то отвори вратата и двамата заедно внесоха кашоните и пазарската чанта вътре.