Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Не е кой знае какво — отбеляза хлапето, като се огледа наоколо.

— Няма да остана за дълго.

Мълър се обърна с гръб към него и отвори пазарската чанта. Извади пет банкноти от по сто долара и му ги подаде. После добави още двадесет долара.

— Ще се наложи да вземеш такси до града — каза той.

— Божичко, плячката трябва да е наистина добра — каза момчето, като кимна към чантата с парите.

Мълър не каза нищо. Напъха чантата в един куфар, заключи го и го пъхна под леглото. Момчето прибра парите в джоба си.

— Добра работа за днес свърши, Сам. Благодаря.

— Как ще те намеря, господине? Имам предвид, ако поискаш пак да ме наемеш?

— Ще оставя съобщение в Старбъкс.

— Аха. Добре.

Мълър погледна часовника си и започна да изпразва съдържанието на джобовете си на тоалетката.

— Сега смятам да се изкъпя, а после ще се срещна с едни хора — каза той.

Двамата си стиснаха ръцете. Момчето си тръгна и Мълър затвори вратата след него.

В банята пусна душа с топла вода докрай, облегна се на клатушкащата се мивка, загледа се в парата, която излизаше като буреносни облаци от душ-кабината и се замисли накъде щеше да тръгне животът му.

— Има нещо съмнително — извика сержант Хейгър.

— Какво?

— Някаква неизправност в системата. — Той кимна към един от компютрите. — Мълър все още е в интернет у дома си… Виждате ли? Само че току-що получихме съобщение от компютъра за кредитни карти на Националната банка. Някой, използващ картата на Мълър, е наел стая в Старлайт Лодж на Симсън преди около четиридесет и пет минути. Има някаква грешка. Той…

— О, Господи — възкликна Карнеги. — Няма никаква грешка. Мълър е оставил компютъра си включен, за да си мислим, че си е в къщи. Затова е паркирал колата от другата страна на къщата — за да не могат нашите хора да го видят, когато тръгва. Измъкнал се е през някой от съседните дворове или през задната врата.

Карнеги грабна телефона и се разкрещя на екипа по наблюдението, че заподозреният им се е измъкнал под носа. Нареди им да проверят, за да са сигурни. След това затръшна слушалката. Миг по-късно един от полицаите се обади плахо, за да потвърди, че според бояджиите Мълър излязъл преди около час.

Детективът въздъхна.

— Значи докато сме дрямали, той е ударил следващата мишена. Не мога да повярвам. Направо не мога…

— Току-що е платил с кредитна карта — извика един от полицаите. — Седемдесет литра бензин от бензиностанцията на Мобил на Лоренцо и Принсипъл.

— Заредил е догоре — кимна Карнеги и се замисли. — Може би се кани да пътува до Сан Франциско, за да хване някой полет. Или пък до Аризона. Защо не до Лае Вегас?

Детективът се приближи до картата на стената и забоде флагчета на местата, споменати от сержант Хейгър. Почувства се по-спокоен. Да, Мълър може и да се беше досетил, че ще наблюдават действията му в интернет, но очевидно не си даваше сметка за степента на тяхното наблюдение.

— Изпратете необозначена кола да го следи — нареди той, без да се обръща, все още вперил очи в картата.

— Детектив, току-що получих съобщение от главния компютър за пропускателните пунктове на магистралата — извика един полицай от отсрещния край на стаята. — Мълър е завил по 408-ма при Стантън роуд преди четири минути. Влязъл е през пункта в посока север.

Малкото устройство, което автоматично отчиташе таксите за магистралите, мостовете и тунелите можеше да докладва кога и къде точно човек го използва. А това беше чудесно — още едно флагче на картата.

Хейгър обясни на полицаите, осъществяващи следенето, как да стигнат до детелината.

Петнадесет минути по-късно полицаят, наблюдаващ компютъра на пропускателните пунктове по магистралата, отново извика:

— Току-що е отбил от главния път. При Маркъм роуд. Пунктът в източна посока.

На изток в района на Маркъм? Карнеги се замисли. Е, в това имаше смисъл. Това беше опасната част на града, населена с изпаднали бедняци и рокери, които живееха в паянтови бунгала и каравани. Ако Мълър имаше съучастник, Маркъм предлагаше голям избор от наемници за целта. А наблизо беше пустинята, с хиляди квадратни километри площ, където можеше да се скрие плячката от „Анко“, а защо не и някой труп.

— Все още нямаме визуален контакт — каза Хейгър, заслушан по телефона в доклада на полицаите, отговарящи за проследяването.

— Дявол да го вземе. Ще го изпуснем.

В този момент се обади друг полицай.

— Току-що получих съобщение от телефонната компания на Мълър — включил е телефона си и се обажда. В момента проследяват…