Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Твой син? — попита Мълър невярващо. После погледна към онова, което един от полицаите носеше — кашон за доказателства, в който имаше куфар, портфейл, ключове и мобилен телефон, намерени в колата на Мълър. — Открили сте всичко — каза той. — Как е колата ми? Успя ли да я потрошиш?

Хейгър започна да обяснява, че колата му е в ред, но Карнеги махна с ръка, за да накара едрият полицай да млъкне.

— Добре, какво по дяволите става? — попита той Мълър. — Каква работа имаш с момчето ми?

— Ей, това хлапе ме обра — гневно отговори Мълър. — Аз се опитвах да му направя услуга. Нямах представа, че е твой син.

— Услуга?

Мълър огледа момчето от глава до пети.

— Вчера го видях да краде часовник от магазина на Максуел, на Харисън стрийт.

Карнеги изгледа смразяващо сина си, който продължаваше да стои с наведена глава.

— Последвах го и го накарах да ми даде часовника. Съжалих го. Стори ми се, че не му е провървяло. Наех го да ми помогне за час-два — исках да му покажа, че има хора, които са готови да платят добри пари за съвсем законна работа.

— Какво направи с часовника? — попита Карнеги с нескрито вълнение в гласа.

Мълър го изгледа раздразнено.

— Върнах го в магазина. Какво мислиш, че ще направя? Ще държа крадени вещи ли?

Детективът погледна сина си и попита:

— За какво те нае?

Момчето не отговори и Мълър обясни.

— Платих му да наглежда колата ми, докато изнеса някои неща от къщи.

— От твоята къща? — изненадано попита момчето. — На Тремонт?

— Точно така — обърна се Мълър към баща му. — Изнесох се на мотел за няколко дни — в момента боядисват къщата и не мога да спя там с тези изпарения от боята.

Камионът в двора на Мълър, спомни си Карнеги.

— Не можех да използвам предната врата, защото ми е писнало твоите копои да тръгват подир мен всеки път, когато изляза от къщи. Наех сина ти да остане в колата в уличката — там е забранено за паркиране и спиране. Не можеш да оставиш колата си дори за пет минути, ако вътре няма човек. Натоварих някои инструменти, които бях купил сутринта, взех някои неща и потеглихме към мотела. — Мълър поклати глава. — Дадох му ключа да отвори вратата и забравих да си го взема, когато си тръгна. Върнал се е, докато вземах душ и ме е обрал. Колата ми, телефона, парите, портфейла, куфара… — Той добави с отвращение: — Дявол да го вземе, а пък му дадох толкова пари. И го помолих да се стегне и да стои далеч от наркотиците.

— Така ли ти каза? — попита Карнеги.

Момчето неохотно кимна.

Баща му въздъхна и кимна към куфара.

— Какво има тук?

Мълър сви рамене, взе ключовете и отвори куфара.

Карнеги предположи, че бизнесменът нямаше да окаже подобно съдействие, ако вътре бяха парите от обира на „Анко“, но все пак почувства прилив на доволство, когато забеляза, че хартиената кесия вътре беше пълна с пари. Възбудата му обаче бързо отшумя, когато забеляза, че там има само триста или четиристотин долара, предимно употребявани банкноти от по един и пет долара.

— Пари за домакински разходи — обясни Мълър. — Не исках да ги оставям в къщата. Не и при положение, че бояджиите са там.

Карнеги презрително хвърли кесията в куфара и гневно затръшна капака.

— Господи! Да не би да смяташ, че това са парите от „Анко“? — възмути се Мълър.

Карнеги огледа компютърните терминали около себе си — по мониторите безучастно премигваха курсори.

Проклетият Биг Брадър… Най-доброто наблюдение, което може да се купи с пари. А виж какво стана!

— Ти си проследил сина ми! — гласът на детектива трепереше от емоции. — Наел си бояджиите, за да можеш да се измъкнеш, без да те видят, купил си патроните, инструментите… И каква работа имаше, дявол да го вземе, да се ровиш из сайтове за алармени инсталации?

— Сравнявах цените — логично отвърна Мълър. — Ще си купувам алармена сигнализация за къщата.

— Това е постановка! Ти…

Мълър го накара да замълчи, като огледа колегите му, вперили погледи в своя началник със смесени чувства на загриженост и отвращение към неговите параноични брътвежи. Мълър кимна към кабинета на Карнеги.

— Какво ще кажеш двамата с теб да влезем там. Да си поговорим.

Щом се озоваха вътре, Мълър затвори вратата и се обърна към вбесения детектив.

— Ето какво е положението, детектив. Аз съм единственият свидетел на обвинението по дело за кражба и противозаконно отнемане на автомобил срещу твоя син. Това е углавно престъпление и ако реша да повдигна обвинение, чедото ти доста време ще търка наровете, особено след като при арестуването му сте го заварили, подозирам, в компанията на някои доста неприятни приятелчета. Е, разбира се, има го и дребния въпрос с траекторията на татковата кариера, след като новината за ареста на сина се появи във вестниците.