Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Адвокатът на Мълър държеше на твърдението, че точно този мъж е бил крадецът и че Карнеги трябва да го издирва.

— Не ни потръгна с откриването му — отговори детективът от Анандейл.

— Искаш да кажеш — мрачно заяви Мълър, — че тази възможност е била малко вероятна, че той е извън твоята юрисдикция и че е дяволски по-лесно да разчепкваш моя живот и да ми досаждаш, отколкото да откриеш истинския крадец? Мамка му, Карнеги — тросна се той, — единственото прегрешение, което съм извършил в живота си, беше, че послушах няколко приятелчета, вместо да си седя на задника, когато бях седемнайсетгодишен. Взехме на заем…

— На заем? — прекъсна го Карнеги.

— … една кола за два часа и си платихме за дяволъка. Просто не разбирам защо така ме притискаш.

В действителност обаче Мъдър знаеше отлично отговора. В своята дълга и пъстра кариера той беше срещал не един и двама мъже и жени като самодисциплинирания Уилям Карнеги. Те бяха машини, задвижвани от безсмислената амбиция да смажат онзи, когото смятаха за свой конкурент или враг. Те се различаваха от хората, като самия Мълър, които също бяха амбициозни, но чиято тръпка идваше от самата игра. Хора като Карнеги бяха тласкани единствено от собствената си нужда да побеждават, а процесът не значеше нищо за тях.

— Можеш ли да докажеш, че средствата са дошли от законен източник? — официално попита сержантът.

Мълър погледна към Карнеги.

— Какво стана с другия ти помощник-детектив? Как се казваше той? Карл? Харесваше ми. Нещо не издържа дълго с теб.

За времето, през което разследваше Джейк Мълър, Карнеги смени двама помощници. Мълър подозираше, че макар гражданството и репортерите да бяха впечатлени от амбициозния полицай, той превръщаше живота на сътрудниците си в истински ад.

— Добре — каза детективът. — Щом не искаш да приказваш, твоя работа. О, но искам да ти кажа: получихме нова информация, която в момента проучваме. Доста интересна е.

— Аха, и тя е резултат от наблюдението, така ли?

— Може би.

— И какво точно открихте?

— Да кажем само, че информацията е доста интересна.

— Интересна — повтори Мълър. — Два пъти каза това, детектив… Хей, искате ли бира? Ти, сержант?

— Не — отговори за двамата Карнеги.

Мълър донесе един Хайнекен от кухнята.

— Значи, казвате — продължи той, — че след като проучите тази „интересна информация“, ще имате достатъчно доказателства да ме арестувате. Но този път наистина. Затова пък ако призная, всичко ще стане много по-лесно. Така ли е?

— Хайде, Джейк. Никой не е пострадал в „Анко“. Ще лежиш… колко… няма и пет години. Ти си млад. Ще го изтърпиш.

Мълър кимна, отпи голяма глътка бира и каза сериозно:

— Но ако призная, ще трябва да върна парите, нали така? За миг Карнеги замръзна. После се усмихна.

— Няма да спра, докато не те пипна, Джейк. Знаеш това. — После се обърна към сержанта: — Да тръгваме. Само си губим времето.

— Е, поне има нещо, за което сме единодушни — подхвърли Мълър и затвори вратата след тях.

На следващия ден Уилям Карнеги, облечен в идеално изгладен сив костюм, бяла ризи и раирана червена вратовръзка влезе в стаята за дежурства на полицията в Анандейл, следван от Хейгър и кимна на осмината полицейски служители, седнали на евтините столове от стъклопласт. Мъжете и жените се смълчаха, когато детективът огледа войнството си. Няколко от полицаите отпиха от кафето си, други потропваха с моливи, трети драскаха по бележниците си… Един-двама погледнаха часовниците си.

— Предстои ни да направим пробив в разследването — обяви Карнеги. — Вчера се срещнах с Мълър. Пуснах му стръв и той захапа въдицата. Снощи следях електронната му поща и Мълър направи превод на петдесет хиляди долара от банка в Портланд в банка в Лион, Франция. Убеден съм, че се готви да избяга от правосъдието.

Карнеги беше успял да издейства наблюдение втора степен на Мълър. Този високо технологичен подход към разследванията включваше установяване на връзки в реално време към неговия интернет доставчик и компютрите във фирмите, издали кредитни карти на Мълър, в банките, мобилния му оператор и какво ли не още. Всеки път, когато Мълър направеше покупка, влезеше в интернет, обадеше се по телефона, изтеглеше пари и така нататък, полицейските служители, разследващи обира на „Анко“, узнаваха почти мигновено.

— Биг Брадър ще наблюдава всичко, което нашето момче прави — гордо заяви Карнеги и доволно огледа полицаите пред себе си.