Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Алтман повдигна вежди, впечатлен от убедителните реплики на репортера.

Уолъс задържа слушалката до ухото си, слуша известно време, после кимна и погледна към Алтман.

— Иска да говори с теб.

Алтман пое слушалката.

— Слушам.

— Какво точно искате да направя? — чу се колебливият глас по телефона.

— Само да ми дадете да прегледам писмата от почитатели, които сте получили във връзка с тази книга.

Последва горчив смях.

— Имате предвид писмата, пълни с омраза. Повечето бяха такива.

— Всичко, което имате. Интересуват ни най-вече писма, писани на ръка. За да сравним почерците. Но ако сте получавали електронна поща, бихме искали да видим и нея.

Дали щеше да се отдръпне?

Но само след миг детективът чу мъжът да казва:

— Ще ми отнеме ден-два. Бях спрял… така да се каже… кабинетът ми напоследък не е много подреден.

Алтман обясни на Картър как да стигне до полицейското управление и му напомни да използва ръкавици, когато подрежда писмата, като ги хваща само в края, за да не унищожи отпечатъците.

— Добре — рязко отвърна Картър и Алтман се зачуди дали писателят наистина щеше да дойде. Понечи да му каже колко оценява помощта му, но осъзна, че мъжът е затворил телефона и той всъщност се вслушва в мъртвото пространство.

Все пак Анди Картър пристигна в Грийнвил.

Оказа се, че не прилича нито на зловещ творец, нито на лъскава знаменитост. По-скоро беше като повечето бели мъже на средна възраст — набит, с прошарена, идеално подстригана коса и малко коремче. Благодарение на жена му, шкембето на Алтман беше далеч по-голямо. Писателят не носеше спортно сако с кожени кръпки на лактите или нещо друго, което обикновено Алтман свързваше с творците. Беше облечен с шушляково яке, поло и джинси.

Бяха изминали два дена откакто детективът беше говорил с Картър. Сега мъжът стоеше притеснен в кабинета на полицая, държеше кафето, което му подаде младият детектив Джош Рандал и кимаше за поздрав на Уолъс Гордън и полицаите. Картър свали якето си и го хвърли върху един от свободните столове. Единственият момент на неловко напрежение в тази среща за Картър беше когато забеляза папката върху бюрото на Алтман. Явно надписа „Банинг, Кимбърли. Убийство № 13-04“ му донесе лоши спомени — по лицето му премина кратка сянка на ужас. Куентин Алтман забеляза реакцията му и мислено се поздрави за съобразителността си да пъхне снимките на телата на жертвите от местопрестъпленията най-отдолу.

Алтман посочи големия бял плик в ръката на писателя.

— Намерили сте писмата, които смятате, че могат да ни помогнат? — каза той.

— Да помогнат? — Картър разтърка зачервените си очи. — Не знам. Вие сам ще прецените.

Той подаде плика на детектива. Алтман го отвори, сложи си ръкавици и извади около двеста листа.

Детективът покани колегите си в конферентната зала на отдела и разстла писмата върху масата. Рандал също се присъедини към тях.

Някои от писмата бяха печатани или принтирани на компютър — бяха подписани, но това представляваше много малък образец за сравнение на почерка. На някои от писмата буквите бяха печатни, на други в курсив. Писано беше на различна по вид и размер хартия, с различни цветове мастило, моливи, дори пастели.

Всички с ръкавици, полицаите около час оглеждаха внимателно писмата и Алтман започна да разбира ужаса на писателя — голяма част от тях бяха злостни. Раздели ги на няколко купчинки. Първо писмата по електронната поща, нито едно от които не приличаше на послание от потенциален убиец. На втората купчинка отдели писмата, писани на ръка, с типичните невинни читателски мнения. В нито едно от тях не се искаше допълнителна информация за това как се е подготвял авторът и нито едно не звучеше инкриминиращо, въпреки че някои бяха гневни, а други обезпокоително лични („Ако имате път към нашия град се отбийте да ни видите. Със жената ще ви доставим удоволствие с нашия специален масаж на цялото тяло. Правим го на верандата зад караваната ни“.)

— Гадост — реагира младият полицай Рандал.

— Последната купчинка — обясни Алтман — включва писма, които са разумни, спокойни и предпазливи… Точно като Удушвача. Вижте, той е организиран престъпник. Няма да се издаде с дрънкане. Ако има въпроси, ще ги зададе вежливо и внимателно — ще пита за подробности, но не твърде настоятелно; това би събудило подозрения.

Алтман събра десетината останали писма, постави ги в плик за улики и ги подаде на младия детектив.