Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

Имаше предвид спецотряда на нюйоркската полиция, момчетата от Отряда за бързо реагиране (и вероятно едно-две момичета). Екипирани с автомати, каски, бронежилетки, защитни обувки. Готови да нахълтат и да хванат престъпника.

— Твърде са заети, за да говорят с нас? — изръмжа Кеплър. — Фоп-ЧП не е тяхна.

През последните няколко часа името на операцията се съкрати от официалното „Операция Чарлс Прескот“ на „Оп-ЧП“.

После, в резултат на усложненията, съпътстващи разследването и неизбежното включване на федералните служби, отпред се добави и съответната буква. Типично за ченгета.

Фоп-ЧП…

— Това е нашето разследване — продължи Кеплър. — Ние трябва да нахълтаме там като… като… — Замълча.

— Не се ли сещаш за подходящо сравнение? — подразни го Сурани.

Кеплър завъртя очи. Намръщи се.

— Не знаят ли къде е Габриела?

— Знаят, знаят. Спокойно. Ще я намерят.

„Чакай — помисли си Кеплър. — Като мухи на лайно, като момчета в женска съблекалня, като…“

Но твърде късно.

— Обади се пак на екипа за наблюдение. Провери дали има сигнал.

Сурани въздъхна. Но се обади. Проведе кратък разговор. Затвори и се обърна към Кеплър:

— Да, имат добър сигнал от нея. Колосален сигнал. Еректирал сигнал. Уместно ли е да се изразя така, или моите хора не говорят за ерекции?

— Къде точно? — попита Кеплър, без да обръща внимание на забележката. — Знаят ли къде точно се намира?

— Да, знаят точно. И точно там, както казах вече, се разполага спецотрядът. Готови са да действат, щом дадем заповед.

Разбира се, обаче заповедта нямаше да я дадат те. Щеше да я даде той. Капитан Баркли.

Кеплър измърмори:

— Искам да видя картина. Искам да бъда на място. Нали имат камери, тия шибаняци от спецотряда. Трябва да ни пращат картина.

— Достатъчно трудно беше да я засекат…

— Кажи ми нещо, което не знам.

— … да я засекат. Няма как да получим пряка видеокартина, за бога. Ох, уместно ли е някой от моята религия да каже…

— Стига!

Кеплър огледа мръсните прозорци, натрупаните боклуци в стаята, зелената като сопол боя, подуши храната. Но за разлика от преди сега изобщо не му се ядеше.

Сурани погледна надолу и изтръска кафявото си сако, което — отново помисли Кеплър — изобщо не подхождаше на сивкавата му кожа. За разлика от партньора си той с много усилия бе докарал сегашния си тен и сакото му, безобразно измачкано, имаше — едва сега му правеше впечатление — смущаващо петно на ръкава с формата на уши като на Мики Маус.

Той се наведе напред на адски неудобния оранжев пластмасов стол и си помисли: „Така ли ще продължаваме? Заети сме с операция, при която могат да загинат хора, а никой не знае какво става. А пък ако нещо се издъни, големите шефове ще искат изкупителна жертва. И тогава — здравейте, детективи Кеплър и Сурани!“

Има, разбира се, стотици различни начини, по които една операция може да се издъни, но не е необходимо да се тормозиш за всичките стотици начини, защото е достатъчен само един, за да загазиш. И обикновено това е точно този, който най-малко очакваш.

Двамата мъже не застанаха мирно, когато капитан Пол Баркли влезе в стаята — нюйоркските детективи не отдават чест на почти никого. Все пак Кеплър свали краката си от близкия стол, а Сурани остави чашата с кафе, от която до този момент сърбаше шумно. За детективи с тяхното положение и разследванията, които водеха, това бе максимумът уважение, което можеха да покажат.

Особено днес, в родилните мъки на фоп-ЧП.

— Знаете ли местоположението ѝ?

— Да — отговори Сурани. — И не подозира, че сме я открили. Спецотрядът е на позиция. В момента оценяват риска.

Капитанът изсумтя:

— Това бие и третокласен криминален филм. Звучи като реплика на някой банкер. Така, видяхте ли последното малоумие? — Обърна се към един компютър и го включи. — Видях го преди десет минути. Мамка му.

За какво говореше старецът? Кеплър не се смущаваше да проявява нервност към шефа си и сега пак я демонстрира, — намръщи се, а на загорилото му чело се образуваха бръчки във формата на дълбоко V.

Очакваше на екрана да се появи някой официален документ или запис от охранителна камера. Но не — на монитора се отвори онлайн изданието на „Ню Йорк Поуст“, наскоро обновено. Кеплър въздъхна, докато четеше статията — продължение на една по-раншна. Първото заглавие съдържаше думата „ранен“. По-новото — глагола „почина“.

И двете статии съдържаха фразата „прегазен от камион за доставки“.