Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Не.

— Това е стандартна процедура — настоя агентът. — Можем да използваме пет-шест цивилни коли. Никой няма да забележи.

— Прекалено е рисковано.

— Хмм, сигурна ли си?

— Да.

Подобни лаконични диалози бяха спечелили на Лукас репутация на най-надменната личност във ФБР. Тя обаче смяташе, че надменността не е непременно лошо качество. Тя създава респект у подчинените и кара шефовете да те забележат.

Изведнъж някой извика името ѝ в слушалката. Тя потръпна, като позна гласа на заместник-началника на Бюрото.

— Казвайте — рече в микрофона.

— Имаме проблем.

Лукас мразеше прекаления драматизъм.

— Какъв? — попита рязко.

— Близо до кметството са блъснали човек, бял мъж, шофьорът е избягал. Пострадалият е загинал. Няма документи за самоличност. Нищо, само един ключ и малко пари. Никакъв адрес. Полицаят, който е поел случая, чул за изнудвала и понеже катастрофата е станала близо до кметството, решил, че може да има връзка.

Тя веднага разбра:

— Сравнили са отпечатъците? Неговите и от бележката са се оказали едни и същи, така ли?

— Да. Загиналият е написал писмото. Той е партньорът на убиеца.

Лукас си спомни един пасаж от бележката:

„Ако ме убиете, той ще продължи да убива. Нищо не може да спре Гробокопача…“

— Трябва да откриете убиеца, Маргарет — каза заместник-началникът. Замълча за момент, явно за да си погледне часовника, и добави: — Имате три часа.

„Оригинален ли е?“ — чудеше се Паркър Кинкейд.

Наведен над листа, той внимателно го оглеждаше със силната си лупа с десетократно увеличение. От посещението на Джоан бяха минали вече няколко часа, но той още не можеше да преодолее тревогата, която му бе причинила, въпреки че се стараеше да намери утеха в работата си.

Документът, който изследваше, лист пожълтяла хартия, беше запечатан в прозрачно пластмасово фолио, но въпреки това той го пипаше изключително внимателно. Сякаш милваше бебе. Нагласи лампата и се взря в ченгелчето на буквата у .

„Оригинален ли е?“

Изглеждаше оригинален. Но в професията си Паркър Кинкейд се беше научил да не се поддава на първи впечатления.

Страшно му се искаше да докосне документа, да почувства грубата хартия, произведена с толкова малко киселина, че бе издържала така дълго, сякаш бе от стомана. Искаше да усети леката грапавина на буквите, изписани с желязно-галидово мастило, които чувствителните му пръсти щяха да разчетат като слепец — брайловата азбука. Не смееше обаче да извади листа от пластмасовата му обвивка — дори нищожно количество мазнина от кожата му заплашваше да повреди крехкия документ. Което щеше да причини катастрофална загуба на стойност около петдесет хиляди долара.

Ако беше оригинален.

На горния етаж Стефи придружаваше Марио из свръхестествения му свят. Роби седеше в краката на Паркър в компанията на Хан Соло и Чубака. Кабинетът в мазето бе уютна стая с ламперия от тиково дърво и тъмнозелени килими. По стените висяха документи в рамки — по-малоценните експонати от колекцията на Паркър. Писма от Удроу Уилсън, Франклин Делано Рузвелт, Боби Кенеди, художника на Дивия Запад Чарлс Ръсъл. И много други. Едната стена бе посветена на фалшификатите, попаднали на Паркър по време на професионалната му кариера.

Любимата стена на Паркър обаче бе точно срещу него. На нея висяха детски рисунки и стихотворения, събирани през последните осем години. От драсканици и разкривени печатни букви до ръкописни образци от почерците на децата. Той често спираше работа, за да ги погледа. Те му бяха дали идеята да напише книга за това как промените в почерка отразяват развитието на детето.

Сега седеше на удобния си стол пред безупречно чистата си бяла работна маса. Обикновено пускаше радио, слушаше джаз или класическа музика, но тази сутрин в Окръга бе извършено някакво ужасяващо масово убийство и всички станции излъчваха специални репортажи за него. Паркър не искаше Роби да слуша ужасиите за касапницата, особено след спомените за Лодкаря.

Той се наведе над писмото като бижутер над красив жълт камък, който е готов да обяви за фалшификат, но въпреки това тайно се надява да се окаже рядък топаз.

Роби се изправи и погледна писмото.

— Какво е това?

— Докараха го вчера с камиона — отвърна Паркър.

Присви очи и заоглежда главното К, което може да се напише по десетки различни начини и затова е много полезна буква при анализа на документи.