Кристофър Райх - Игра на милиарди

Един куршум изсвистя покрай главата му. Втори се вряза в един близък клон.

Монахът побягна по-бързо.

След миг се озова извън обхвата на куршумите и заслиза по склона.

Няколко минути по-късно стигна до колата.

— Братко — каза той, когато сърцето му се успокои. Беше се отдалечил значително от къщата. — Намерих го.

— Кого?

— Причинителя на проблемите ни.

Едва тогава монахът повдигна тениската си, за да огледа раната. Забеляза кървави вадички, които тръгваха от мястото, където куршумът го беше уцелил. Само милиметър нагоре и щеше да мине през гърдите му и да го убие. Раната болеше, но не беше нещо повече от болката, която беше преживял. Щеше да живее.

Алекс коленичи до Боби и посочи ножа в ръката му.

— Как си?

Астър отново можеше да говори.

— Зле.

Бившата му съпруга внимателно взе ръката му в дланите си.

— Намушкал те е в костта. Предполагам, че си мръднал рязко и бързо.

— Видях отражението му в монитора. Алекс извади носната си кърпа и я разви.

— Хей — каза тя, — виждаш ли Съли от тук?

— Къде е? — Астър обърна глава и примижа на ярката светлина. Бившата му жена стисна ръката му и извади ножа. Мъжът изрева, а тя сложи кърпичката върху раната.

— Просто дишай — нареди му.

Астър се отпусна в стола и болката намаля значително. Алекс седна на дивана.

— Прострелях кучия син, но това не го забави въобще.

— Сигурна ли си, че си го улучила?

— Беше на по-малко от два метра от мен. Уцелих го. Джон Съливан докуцука в стаята.

— Тъпакът ме нокаутира — оплака се той и се облегна на рамката на вратата. — Стрелях два пъти, но не успях да го уцеля. Гаден заек. — Тогава забеляза ръката на Астър. — Какво се е случило с теб?

— Изиграх ролята на игленик.

Алекс държеше ножа между пръстите си.

— Момчето е голям късметлия.

— Май каза, че съм бил бърз.

— Бърз късметлия. — Жената остави ножа на бюрото. — Можем да разберем кой е този.

— Същият е — каза Астър. — Мъжът от къщата на Пенелъпи Еванс.

— Мислиш ли? — попита Съливан.

— Сигурен съм.

— Не беше вътре, когато проверих. Кълна се.

— Не се шашкай, Съли. — Астър искаше да каже още неща, но гърлото му беше стегнато и целият се тресеше. — Дай ни минутка.

Шофьорът кимна и излезе от офиса. Боби вдигна пистолета от пода.

— На кого е? — попита Алекс.

— На татко. Намерих го в спалнята му. Алесандра внимателно бутна дулото към пода.

— Искаш ли да ми го дадеш? Астър й го подаде.

— Защо си тук? — попита я той.

— Остави това сега. Искам да знам защо си преминал полицейската лента и кой беше този, който скачаше по парапетите като Супермен по сградите.

— В интерес на истината този е убиец — отговори Боби.

— Моля?

— Сигурен съм, че той е човекът, който уби Пенелъпи Еванс.

— Съжалявам — отвърна Алекс, — но нищо не разбрах. Коя е Пенелъпи Еванс?

— Асистентката на баща ми в Борсата. Вчера беше убита в дома си в Гринуич. Беше по всички новини.

— Бях заета с някои неща.

Астър си пое дълбоко въздух и й разказа за действията, които беше предприел, откакто получи съобщението от баща си преди две вечери, като започна от посещението си в Нюйоркската фондова борса, кражбата на бележника на Едуард и завърши с увереността, че мъжът, който видя да стои зад него, е убиецът на Пенелъпи Еванс.

— А Съли? Да не би да те остави да се мотаеш наоколо, без да се обади в полицията?

— Не намесвай Съли.

— Той е ченге. Знае как стоят нещата.

— Той беше ченге. Сега работи за мен. Грижи се за моите интереси.

Алекс присви очи. Знаеше какви са интересите на Боби. Не ги харесваше, ама никак.

— Убиецът я беше пронизал с нож в сърцето, а жената дори не беше разбрала, че е бил там.

— Може би не е толкова бърз, просто е извадил късмет. — Алесандра сложи ръка на крака му и допирът й изпрати електричество през тялото му. Тя се усмихна и за момент Астър си представи, че всичко между тях е наред. Знаеше, че го обработва. Той беше жертвата. Тя беше там, за да му помогне. Изключително бързо усмивката й се изпари. Сериозната й физиономия се завърна.

— Бившият ми, частният детектив. Вероятно си свършил нещо както трябва, щом лошите са изпратили убиец по петите ти. Защо не ми се обади веднага след като получи съобщението?

— Тъкмо си беше тръгнала от нас. Каза, че случаят не е твой. Не знаех какво означава Палантир или дали ще ме отведе нанякъде.

Алекс се изправи, раменете й се стегнаха.

— Вчера следобед си разбрал, че означава нещо, когато си намерил мъртвото тяло на Пенелъпи Еванс в къщата й. Всичко приключва сега. Аматьорските ти изпълнения. Синът, който търси убиеца на баща си. Всичките тези простотии. Отиваш право при Джанет Маквей и й разказваш всичко, което разказа на мен. — Жената млъкна, огледа внимателно бившия си съпруг и се опита да разбере дали не крие нещо. При Боби винаги имаше още една гледна точка. — Ако пропуснеш нещо — каквото и да е, — ще те държа отговорен за това, което се случи тук.