Кристофър Райх - Игра на милиарди

После следваха статиите, взети от безброй вестници и списания, които хроникираха изкачването му до върха. Астър се усмихна, като видя материала на първа страница на „Уолстрийт Джърнъл" с рисувания с молив портрет, който го караше да изглежда като похотлив фанатик. Имаше дори рамкирана покана за първото Мидено парти, на което баща му нито присъства, нито изпрати оправдание, че е зает.

Всичко за него.

Астър усети как гърлото му се стяга. В тялото му се надигнаха объркване и разбиране. Вторачи се в своя живот в снимки и осъзна — може би за първи път, — че баща му го обичаше.

Извърна се. Това беше прекалено много. Не можеше да си позволи да се разсейва. Нямаше място за емоции днес.

Скринът се намираше в далечния край на стенния гардероб. Отвори най-горното чекмедже. Полирана дървена кутия, на която в ъгъла беше гравирана думата Берета, стоеше върху купчина чорапи. Името го върна обратно в реалността. Остави кутията върху скрина и вдигна капака. Пистолет от неръждаема стомана лежеше върху легло от черно кадифе. Беше 9-милиметров с късо дуло и извита ръкохватка. Взе оръжието. То беше по-тежко, отколкото очакваше. Забеляза, че магазинът е вътре и предпазителят е спуснат. Съли го беше научил на много повече, отколкото искаше да знае за огнестрелните оръжия. Издърпа плъзгача. Зареди патрон.

Готов е за стрелба.

Астър разгледа пистолета. Баща му беше огнедишащ либерал и върл опонент на НАПОО [56] НАПОО (Национална асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие) — американска организация с нефинансова цел, която подкрепя правата на хората да притежават оръжие. — Б. пр. . Да си го представи с оръжие беше все едно да види Майка Тереза да чисти М-16. Имаше само една причина да притежава такова. Едуард Астър се безпокоеше за живота си.

Боби прибра пистолета в колана си. Щом баща му беше имал нужда от такъв, значи и той имаше. А Пенелъпи Еванс? Нищо не можеше да я предпази от нападател, който беше толкова безшумен, че успяваше да се промъкне на сантиметри от нея на дневна светлина, без да го усети.

Астър излезе от спалнята. Ако тук имаше някакви отговори, то те го очакваха в офиса на баща му.

Монахът скочи на парапета, качи се на покрива и след това се плъзна по водосточната тръба на задната веранда. Провери бързо зад ъгъла и се увери, че шофьорът продължава да е до колата. Астър се провикна от втория етаж, попита мъжа дали е видял нещо. Онзи отвърна, че не е. Монахът чу Астър да върви по терасата и да влиза отново в спалнята. Добре беше да знае, че целта му е на горния етаж, и уверен, че не е бил видян, воинът използва джобно ножче, за да отвори един от кухненските прозорци, за да влезе в къщата. На плота имаше поставка с ножове. Избра си един къс и тънък, идеален за мушкане. Въпреки размера си ножът тежеше. Мъжът го размаха, за да свикне с него. Прокара внимателно език по острието и усети кръв. Щеше да му свърши работа.

Излезе от кухнята и тръгна по задните стълби. Озова се в тъмен, тесен коридор. Отляво стълбите продължаваха нагоре. Отиде до вратата и здраво стисна топката й. Завъртя я бавно, чувстваше как металните части се докосват едни в други и как копнеят да изскърцат. Топката стигна до края и монахът едва открехна вратата. Намираше се в коридор над фоайето. По диагонал от него вратата на стаята, в която беше видял Астър, стоеше отворена. Монахът постави ръка на пода. Вибрациите достигнаха пръстите му. Една крачка. Втора. Бавни. Премерени. Звуци, издавани от мъж, който търси внимателно и обстойно. Не видя никакви сенки в спалнята. Инстинктът му подсказваше да почака.

Темпото на стъпките се засили. Една сянка доближи отворената врата. Астър излезе от спалнята и се изгуби в коридора. Монахът се изстреля от скривалището си и тръгна след него, като използваше стъпките му, за да прикрие своите. Стигна до края и надникна зад ъгъла, за да види, че Астър влиза в една от стаите в далечния край.

Воинът спря. Чу преместването на стол. Целта му разглеждаше документи, местеше предмети от едно място на друго, след което последва изскърцване — беше седнал.

Продължи търпеливо по коридора. Държеше ножа пред себе си, вдигнат нагоре, готов да убива.

Шумовете от стаята станаха по-силни. Потракване по клавиатура му подсказа, че Астър е седнал на компютъра. Монахът спря, даде възможност на жертвата си да се вглъби в проучването си. Нямаше риск да попречи на плана на големия му брат. Каквото и да научеше в следващите няколко минути, щеше да си остане с него завинаги.