Кристофър Райх - Игра на милиарди

Какво пледираш, мастър Астър?

Виновен, сър.

Боби се беше научил от ранно детство, че не бива да се оправдава. Оправданията бяха част от престъпленията и бяха наказвани с още бой.

Наказанието е десет камшика.

Астър се приближаваше до леглото. Сваляше панталоните си, а после и бельото, след което се навеждаше и стискаше с чисти, подравнени нокти завивките. Последното унижение беше, че самият той трябваше да даде начало на наказанието.

Моля, започвайте, сър.

Ударите бяха нанасяни стриктно и с брутална сила. Наказанията бяха изкарвани докрай.

Едно .

Астър чу плющенето на кожа в плът и се разтресе. Дишаше тежко, хартията в ръката му беше станала на топка. Огледа помещението, донякъде очакваше да види баща си още тук с колан в ръката. Срещна единствено собственото си изражение в огледалото. Вторачи се в себе си и забеляза колко много приличаше на Едуард.

Седна на леглото. Внимателно разгъна листчето. Почувства се по-лек, като че ли се беше освободил от тежко бреме. Миналото нямаше значение. От днес нататък действията му си бяха негови собствени. Не помагаше на баща си заради вина, страх или някаква отдавна потискана нужда да се покае за истински или въображаеми грехове. Помагаше му поради друга причина.

Защото това беше правилното нещо.

Монахът заобиколи къщата и мина от задната й страна. Когато се увери, че по-възрастният мъж не може да го види, прибяга по моравата и изкачи няколкото стъпала, които водеха до издигнатата задна веранда. Надникна през един прозорец. Кухнята беше голяма колкото дома от детството му. Вратата беше заключена. Както и трите прозореца до нея. Бяха му необходими само три секунди, за да се изкачи по водосточната тръба и да скочи върху покрива, който покриваше половината втори етаж. Прибяга до стената и залепи тялото си за нея. Спря се за момент, докато намери центъра си, след което надникна през прозореца от дясната страна. В стаята имаше две единични легла. Вратата, която водеше към вътрешния коридор, беше затворена. Опита прозореца и установи, че е заключен. Следващият също. Една тераса се свързваше с ъгъла на покрива. Монахът скочи върху парапета, а после и на нея. Отново изчака, позволи на сърцето си да се успокои, а на сетивата си да се изострят. Нямаше представа къде точно се намираше Астър и дали беше сам. Аудито вече беше паркирано отпред, когато пристигна. Наложи се да използва други методи за намиране на целта си, откакто тя си счупи телефона.

Монахът надникна през прозореца. Астър беше седнал на леглото с гръб към него. Продължи да наблюдава, в случай че вътре имаше и втори човек. Постави ръка върху стената, опита се да усети някакви вибрации, които идват от къщата. Беше тихо. Можеше да усети енергията на Астър. Мъжът беше силен, агресивен. Боец, но за жалост, прекалено арогантен и вироглав. Въпреки това енергията беше силна и на монаха щеше да му достави удоволствие да победи един сериозен враг. Огледа по-добре стаята, привлечен от духа на жертвата си. Едва тогава видя огледалото и забеляза, че тъмният триъгълник в долната му четвъртина са неговите лице и коса.

Миг по-късно Астър също го видя и скочи на крака.

Астър излезе от унеса, вниманието му беше привлечено от нещо в огледалото. Внимателно отиде до прозореца, който допреди малко му се падаше зад гърба. Погледна навън, но не видя нищо. Въпреки това усещаше нещо. Присъствие. Отвори вратата към терасата, пристъпи навън и тръгна по нея, несигурен какво точно очаква да намери. Долу, на чакълената алея, Съливан стоеше до колата и говореше с някого по телефона.

— Съли, видя ли нещо?

Шофьорът му отдалечи телефона от ухото си.

— Какво точно?

Астър се огледа в двете посоки. Може би беше птица, кацнала на парапета и отлетяла.

— Забрави.

— Намери ли нещо?

— Още не.

— Не се бави много. Побързай.

Астър се върна обратно в спалнята и огледа всичко с очите на следовател. Помещението беше просторно и не се забелязваха никакви следи, че обитателят му го е напуснал неочаквано. Предположи, че Пенелъпи Еванс е останала тук, когато баща му е тръгнал за Вашингтон, и е изчистила след него.

Влезе в банята. Тя също беше чиста и подредена. Кремът за бръснене, афтършейвът и дезодорантът липсваха от тоалетното шкафче. Било е пътуване за една нощ. На горния рафт бяха липиторът и виаграта. Астър се усмихна. На татко все още му излизаше късметът.

Боби влезе в стенния гардероб. Едната стена беше заета от костюми. Тъмносиви, светлосиви, сиви на райета, зимни, летни… но все сиви. Обърна се, като очакваше да намери срещуположната стена също натъпкана с дрехи. Вместо това се натъкна на десетки снимки в рамки, ламинирани статии и сувенири от пода до тавана. Това беше стената на славата, която Астър така и не си направи. Имаше негови снимки като дете — как играеше бейзбол и футбол, и като по-голям — как караше ски в Колорадо и Алпите, както и в гимназията на брега на Мартас Винярд и Хамптънс. Присъстваха още много по-нови фотографии, на повечето бяха хванати под ръка с Алекс или си играеше с Кейти.