Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Взех ти житняка, ако се интересуваш — каза Съливан по някое време.

— Заеби го.

Астър се загледа глуповато през прозореца. Колко бързо всички изоставиха каузата. При първите признаци на проблеми се изпариха като плъхове в потъващ кораб. Марв беше оприличил фирмата с „Титаник". Ако беше прав, то плъховете бяха умните, а той беше глупакът, който се вайкаше по палубата и молеше групата да изсвири един последен валс. Усети нещо да му пари под краката. Не беше страх. По-скоро съмнение, което беше по-мътно и следователно по-опасно.

В една от ранните си екскурзии с Алекс в Париж беше посетил една градина от скулптури с произведения на Роден. Една от тях представляваше могъщ, уверен човек от черен мрамор, изпаднал в размисъл, лицето му беше обзето от ужасна несигурност. От съмнение. Не смелостта убиваше търговеца. А съмнението. Съмнението водеше до нерешителност, а само решителните оцеляваха на „Уолстрийт".

Астър си припомни разговора с Лонгфелоу и Гудчайлд. Аргументите им бяха логични. Китай позираше. Един вид политическа игричка, но в крайна сметка той щеше да се окаже прав. Магнус Лий също потвърди.

Майната му на съмнението.

— Знаех си — извика Астър и удари с юмрук подлакътника си.

— Всичко наред ли е, шефе?

— Какво? — Боби се върна отново в истинския свят. Наведе се напред и стисна приятелски рамото на шофьора си. — Да, Съли. Никога не е било по-добре.

„Чери Хил" се намираше на върха на тревисто хълмче с изглед към Ойстър Бей. Представляваше старо викторианско имение, построено през 80-те години на XIX век, когато семейство Рузвелт бяха живели наблизо на Сагамор Хил. През годините всеки собственик беше добавил стая, тераса или веранда, докато сградите не заприличаха на разширяващи се хотели, а не на домове. Семейство Астър беше купило имението през 1950 за изумителната тогава сума от 175 000 долара. По примера на предшествениците си те разшириха кухнята, направиха сауна на втория етаж и добавиха гимнастически салон на третия за Едуард, който тогава беше още момче.

Павиран път продължаваше нагоре по хълма и излизаше от овощната градина на огромна морава, която обикаляше имението и караше „Чери Хил" да прилича на бяла глазура върху сватбена торта.

Съливан първи забеляза опънатата полицейска лента на предната врата.

— Закъсняхме — каза той. — Федералните вече са наминали да хвърлят един поглед.

Астър отвори вратата на аудито, преди още да е спряло. Излезе и тръгна по чакъла, а Съли се опитваше да го стигне.

— Подправянето на доказателства е престъпление. Внимавай до какво се докосваш.

Боби спря на върха на стъпалата.

— Това е моята къща. Имам пълното право да вляза вътре. Освен това на кого ще кажеш?

Съливан се изравни с него.

— Прави каквото знаеш. Но нека погледна първо. Не искаме никакви изненади.

Астър забеляза, че алармената система е била изключена и вратата е заключена. Бръкна в джоба за стария си ключ. Служеше му като талисман.

— Ти си единственият, който знае, че съм тук — каза той, наведе се и мина под лентата, след което бутна вратата. — Заповядай.

Съливан също мина под лентата и влезе във фоайето, пистолетът му беше пред него.

— Чакай тук. Ще направя една бърза обиколка.

— Чувствай се като у дома си — отвърна Астър. Пет минути по-късно Съливан слезе по стълбите.

— Цялата е твоя. Изглежда, федералните са огледали и са оставили всичко на място. Предполагам, че ще се върнат всеки момент. Ще искат да огледат още веднъж след смъртта на Пенелъпи Еванс.

От своето място в овощната градина монахът-воин следваше плана си.

Една кола беше паркирана на чакълената алея, голям сив джип. Предната врата на къщата беше отворена, жълто-черна лента препречваше входа. Едрият белокос мъж с големите бузи крачеше напред-назад на верандата. Астър трябваше да е вътре.

Убий го , беше казал брат му.

Монахът-воин почиташе семейството над всичко друго. Нямаше да го разочарова.

Боби Астър пристъпи в къщата и времето спря. Бяха минали десет години, откакто за последно беше идвал тук. Поводът беше Денят на благодарността или Коледа. Хубави времена. Кейти беше на пет или на шест. Кариерата на Алекс в Бюрото беше започнала да набира скорост. „Комсток" се справяше добре, а баща му току-що беше продал собствената си фирма на едно от големите момчета за безбожна сума.

Мина време, преди да прекратят отношенията си.

Време, преди Астър да се скара с баща си за събитията от детството му.