Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Двойно да е тогава.

— Дадено.

Грило затвори. Влезе в банковото си приложение и преведе 10 000 долара в сметката на жената в дискретна холандска банка на Каймановите острови. Изпрати копие на сигурен адрес, който беше направил за Боби Астър.

Извади третата си цигара „Нат Шърман". Докато приближаваше пламъка на зипото към нея, видя, че контактът му излезе от сградата. Прибра незапалената цигара обратно в кутията, влезе в хранителния магазин и се насочи към замразените продукти в задната му част. Минута по-късно едър, плешив афроамериканец, облечен в бежови панталони, риза и шарена вратовръзка, се промъкна до него.

— Най-голямата надежда на Америка — каза Грило.

— Точно така — отвърна Джеб Уошбърн. — Слушам те.

— Има едно нещо, наречено химическо чистене.

— Подобен съвет е много ценен, когато идва от човек, който носи на себе си годишната ми заплата. Тези обувки „Ферагамо" ли са?

— Забелязал си.

— Забелязах, че вървят по шест стотачки в обувния магазин на Блумингдейл.

— Затова напуснах правителствените служби. Уошбърн вдигна един пакет с нарязана шунка и се престори, че гледа срока на годност.

— По-добре бъди внимателен или няма да се задържиш наоколо, за да се наслаждаваш на тези модни е талиянски чепици, господин Г рилоу . Лаеш по някои наистина опасни дървета.

— Какво можеш да ми кажеш? Уошбърн остави шунката.

— Относно Палантир? Имам съвсем малко, но и то е прекалено. Да се махнем от тук. Не ми харесва да ни гледат толкова много хора.

Двамата мъже напуснаха хранителния магазин и се насочиха към „Шестдесет и първа". Пешеходците не бяха много и постоянният поток от коли им позволяваше да говорят, без да се притесняват, че някой ще ги чуе.

— Както казах — започна Уошбърн, — знам съвсем малко, но повече не искам и да научавам. Предполагам, че не искаш да ми кажеш за какво е всичко това?

Грило поклати глава.

— Така си и помислих — отвърна афроамериканецът. — Добре, слушай. Палантир е създателят на някаква авангардна софтуерна платформа, която събира информация от около трилион източника от интернет и я анализира за възможни опасности.

— Звучи ми като обикновено устройство за събиране на информация.

— Няма нищо обикновено в него. Започва като един от ненормалните проекти, финансирани от ДАРПА [54] DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency) — правителствена агенция към Министерството на отбраната на САЩ, която се занимава с развитието на новите технологии в американската армия. — Б. пр. , но по някое време правителството е изгубило контрола си над него.

ДАРПА.

— Да не би ДАРПА да са спрели финансирането?

— Точно обратното. Искали са да го удвоят. Проектът се оказал по-добър и от най-смелите им очаквания.

— По-добър?

— Много мощен. Софтуерът бил доста добър в онова, което правел.

— А то е?

— Да предвижда бъдещи събития. Истинска магическа топка. Нали се сещаш, като онези, които раздрусваш и чакаш да ти покажат отговор? — Уошбърн се спря и дръпна Грило в рамката на една врата. — Проверен е с Афганистан. Всичката ни информация за там е била въведена в Палантир, за да се види какво ще излезе. Става въпрос за всичко — от доклади след всяка битка до оценка на заплахата от местни полицейски началници, всякаква налична информация, разузнаване и така нататък. Палантир погълнал всичко в себе си.

— И?

— Проработил — отвърна Уошбърн. — Това бил проблемът.

— Не те разбирам.

— Започнал да предвижда къде и кога ще има нова атака, да определя вероятността от надигане на афганистанските войници срещу нас, затворени транспортни точки. Било прекалено.

Грило беше служил десет месеца в Афганистан и Пакистан като командир на рота в Пети пехотен полк. Провинция Хелманд. Доста кърваво лято.

— Можехме да използваме нещо подобно.

— Не разбираш ли, човече? Палантир не предвиждаше само за днес или за утре. Предвиждаше за следващия месец, следващата година — и ни каза, че сме напът да загубим . Това не се прие добре в Пентагона. Не, Боб. Онези във Вирджиния не бяха впечатлени от топ секретен, мултимилионен експериментален софтуер, който предвиждаше, че Съединените американски щати нямат абсолютно никакъв шанс да победят в този конфликт. А бяха инвестирали доста кръв и пари.

— Но ти каза, че ДАРПА искали да удвоят средствата.

— Разбира се, ДАРПА искаха. Те са сбирщина луди учени. Не са войници. Мъжете с фуражките на главите си решиха, че трябва да закрият проекта.