Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Кажи ми, Боби, продължават ли да произвеждат толкова много мотоциклети?

Астър се усмихна. По време на първата им среща, три месеца по-рано, разказа на Ревънтлоу история, която илюстрираше икономическите затруднения, в които китайците се вкараха сами. Имаше една правителствена фабрика за мотоциклети в Далян, която правеше по двеста красиви мотора на ден. Те бяха перфектни фалшификати на „Харли-Дейвидсън", но на половин цена, и години наред се продаваха като топъл хляб в страни като Малайзия, Мексико и Бразилия. След повишаването на юана и увеличаването на надниците на квалифицираните китайски работници, които ги сглобяваха, мотоциклетите ставаха все по-скъпи и по-скъпи. Клиентите бяха чувствителни на тема цени. Продажбите спаднаха. Не след дълго фабриката произвеждаше двеста мотора на ден, но продаваше само сто и петдесет. Непродадените бързо се трупаха. Правителството беше изправено пред дилема. Можеше да намали производството и да уволни 30 процента от работниците или да продължи да прави мотори, които никой не искаше да купи. Първата алтернатива щеше да остави хиляда работници на улицата, щеше да доведе до рязък спад на местната икономика и да предизвика голямо недоволство. Втората алтернатива щеше да направи работниците доволни, но загубите за компанията щяха да стават все по-големи и тя скоро щеше да банкрутира. Китайците, които винаги действаха бързо и винаги се страхуваха да нарекат нещата с истинските им имена, избраха трети вариант. Продължиха да произвеждат мотоциклетите, след което създадоха нова компания да ги купува, да ги разглобява и да продава метала на вторични суровини. Проблемът беше решен. Или поне отложен за друг ден.

За Астър този ден беше днес.

— Да, Септимъс — отвърна той. — Вярвам, че да.

— Значи има надежда — каза Ревънтлоу. — Какво мога да направя за теб?

— Да покажеш малко вяра.

— Нека видим как ще затвори пазарът. Трябва да говоря с членовете на семейството си, преди да взема решение. Искаш ли да продължим дискусията си утре?

Астър знаеше, че няма смисъл да насилва нещата. Ако Ревънтлоу се съгласеше да инвестира 300 милиона долара, както беше обещал, щеше да има достатъчно време, за да посрещне изискването за марджин кол и да възстанови доверието на пазара към фирмата.

— Това ще е чудесно.

Затвори и тръгна към вратата, за да се натресе на Марв Шанк.

— Няма да си тръгнеш, Боби. Не и днес.

— Марв, моля те.

— Знам, че баща ти е важен за теб, но „Комсток" е по-важен.

— Нищо не мога да направя, за да оправя позицията — каза Астър. — Освен ако не искаш да започна да ликвидирам фонда още сега.

— Нашите момчета трябва да знаят, че си тук. Капитанът не напуска потъващия кораб.

— Това не е „Титаник".

— Точно сега е „Титаник". — Шанк затвори вратата. — Ето как стоят нещата, Боби. Аз съм на четиридесет и една. Всичко, което съм постигнал, е в този фонд. Нямам ранчо за добитък в Уайоминг, апартамент в Челси или някакъв шибан френски шедьовър, но дори да имах, нямаше да го разхождам из Манхатън като стек с „Бъд Лайт". Прекарал съм петнадесет кървави, потни и сълзливи години с теб. Петнадесет години в работа от сутрин до сутрин в тази стъклена кула. Знам, че е моя вината, че забравих да си взема някоя жена по пътя. За мен винаги работата е била на първо място. Ти си ми приятел, Боби. Общо взето, си единственият. Моля те. Остани.

Астър сложи ръце на раменете на Шанк.

— Ето как стоят нещата, Марв. Ти също си ми приятел. Но не си баща ми. И относно ранчото, апартамента — всичко, което имам, е заложено във фирмата. Ако потънем, аз потъвам. Можеш да си намериш работа във всяка друга компания на улицата. А аз съм храна за рибите.

Шанк не отстъпи.

— Не е точно така. Има хора, на които можеш да се обадиш. Чипове, които можеш да осребриш.

— Ще видя какво мога да направя, ако и когато времето настъпи. Сега се разкарай от пътя ми.

Марв продължаваше да не се отмества.

— Какво ще кажеш за имението на баща ти? Туптенето в главата на Астър се увеличи.

— Моля?

— Баща ти беше червив с пари. Продаде компанията си за един милиард преди десет години, а в това число не влиза онова, което беше изкарал преди това. Ти си единственият му наследник, нали? Имам предвид, че майка ти е мъртва. Нямаш братя или сестри. На кого друг би оставил всичко? Обади се на адвокатите му. Помоли ги веднага да прочетат завещанието му. Могат да дадат гаранции. Познавам един банкер, който ще ти даде пари.

Успокой се, каза си Астър наум . Той просто е изплашен. Няма представа какво говори.