Кристофър Райх - Игра на милиарди

Докато всички в света бяха сигурни, че китайците ще се съгласят с изискванията на Америка да повишат стойността на юана, Астър виждаше нещата по различен начин. Те щяха да обезценяват.

Ако Постоянният комитет на Китайската комунистическа партия искаше да потуши недоволството, правителството трябваше да върне БВП до повече от 11 процента. Единственият начин това да се случи беше да се увеличи износът, а единственият начин да се увеличи износът беше да се запази цената на износните стоки колкото може по-ниска. Следователно да се обезценява.

Сега оставаше да се докаже, че е така.

Без майтап, Шерлок.

Затова заложи срещу юана.

Но имаше и още една причина.

След срещата Астър се оттегли в частния си апартамент. Провери часа, за да се увери, че времето там е подходящо, и използва стационарния телефон, за да набере четиринадесет-цифрен номер. Чака достатъчно.

— Здравей, Боби.

— Какво, да го вземат мътните, става?

— Моментно разногласие в Пекин.

— Разногласие? Въобще не ми звучи като такова. Нашият търговски представител каза, че продължавате политиката си на повишаване на юана с допълнителни три процента през тази година.

— Налагаше се, не е ли така?

— Ти ми кажи.

Астър се радваше да чуе спокойния глас на приятеля си. Познаваха се вече от десет години, запознаха се на една инвестиционна конференция в Хонконг, на която двамата бяха поканени да говорят. По онова време Китай не инвестираше активно зад граница, но приятелят му имаше намерение да промени това. Планът беше „Чайна Инвестмънт Корпорейшън", първият независим инвестиционен фонд в страната, и както се оказа, най-големият успех, който някой някога можеше да си представи. Оттогава двамата се срещаха веднъж-дваж в годината в Ню Йорк, Пекин, Хонконг и дори в Париж. Споделяха мненията си за икономиките на страните си и за света като цяло. Всеки от тях почти винаги беше прав.

— Обеща ми, че страната ти ще започне да обезценява — каза Астър.

— Така и ще стори.

— Тук е Америка, а не Китай. Не сме известни с търпението си. Не обичаме пътешествия с хиляда спирки. По-скоро с десетина.

— Нещата скоро ще се променят.

— Колко скоро?

— Най-късно в петък.

— Кое те кара да си толкова сигурен?

— Довери ми се — отвърна Магнус Лий. — Чух, че нещо драматично е напът да се случи.

Магнус Лий наричаше плана си „Троя".

Първо, защото също като Троянския кон от легендата трябваше да се спечели доверието на врага, за да се влезе в укрепената светая светих. И второ, заради модерното значение, свързвано с термина: Троянски кон представляваше софтуер — или малуер, — внедрен в чужда или вражеска операционна система с цел да се поеме контролът над нея или да се използва за нечии цели.

За разлика от Одисей обаче, Лий нямаше нужда да строи огромен дървен кон или друга сложна фигура. Всичко, от което имаше нужда, за да вкара в действие своята заблуда, се намираше зад стените на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън".

„Троя" беше злият близнак на ЧИК.

ЧИК беше публична. „Троя" беше скрита.

ЧИК инвестираше в миноритарни дялове. „Троя" от своя страна търсеше мажоритарни дялове.

ЧИК не влияеше на мениджмънта. „Троя" искаше пълен контрол.

ЧИК и „Троя" споделяха една обща черта. Инвестираха в широка гама от индустрии: енергия, потребителски продукти, финанси, авиокомпании, автомобили и разбира се, технологии.

— Времето настъпи.

Магнус Лий погледна всичките пет човека, които седяха заедно с него на кръглата маса. Присъстваха генерал от армията и адмирал. Други двама бяха едни от най-висшестоящите служители на разузнаването в страната му. Всичките бяха партийни членове. Лий нямаше да ги забрави, когато се присъединеше към Постоянния комитет. Но дори тези четиримата, със своите постове и власт, не му бяха достатъчни, за да пусне в действие своя рисков план. Затова имаше и пети член на масата. Мъжът, който му беше дал благословията си преди толкова много години. Премиерът.

— Господа — започна Лий, — налага се да решим.

За момент никой не проговори. Присъстващите просто се взираха в него. Усети желанието и амбицията им, но също така усети тяхното безпокойство.

— Как можем да продължим след онова, което се случи във Вашингтон? — попита генералът.

— Как може да не продължим? — контрира го Лий. — Нима стигнахме дотук, за да се откажем при първия насрещен вятър?

— Веднъж вкараме ли плана си в действие, те няма да могат да направят нищо — добави адмиралът, който беше най-враждебно настроеният човек сред тях.