Кристофър Райх - Игра на милиарди

Най-скорошната обсесия на Китай беше строенето на високоскоростна железопътна мрежа, която да свързва най-големите градове на страната. За една безумна година китайците успяха да положат хиляда и триста километра релси между Пекин и Шанхай, като по този начин намалиха времето за пътуване от почти ден на пет часа. До 2015 трябваше да бъде завършена националната високоскоростна железопътна система, която да свързва източното крайбрежие от Гуанджоу до Далян, с отклонения към големи и до голяма степен забравени градове във вътрешността на страната.

Както Лонгфелоу отбеляза, имаше пукнатини.

Всяко постигнато нещо си имаше цена. Смогът и замърсяването бяха необуздани. Пекин заявяваше претенции за най-лошия въздух в света. В днешно време вредните частици се бяха повишили десет пъти над допустимите нива, които се смятаха безопасни за човека. Видимостта беше до около двеста метра, тъй като слънцето беше скрито зад плътен жълт облак мръсотия. Не беше нещо необичайно петстотин човека да умрат от респираторен дистрес за един-единствен ден. В Хонконг, едно от най-живописните пристанища в света, замърсяването от електроцентралите на въглища на север се спускаше над острова под формата на зловреден облак, толкова гъст, че не беше възможно да се види Хонконг Айлънд от Цим Ша Цуй, който беше само на петстотин метра от водата.

Но не само качеството на въздуха беше изключително лошо. Реките бяха замърсени. Яндзъ, най-голямата от тях, представляваше хранилище на индустриални отпадъци, непречистени отпадъчни води, мъртви животни и токсични химикали. Или казано по-нагледно, реката беше един вонящ, кафяв, бавнодвижещ се, доста дълъг кенеф. Обезлесяването на планинските райони предизвикваше свлачища и ерозия. Откритите рудници лишаваха страната от хиляди квадратни километри земя. Токсичните оттичания отравяха водните маси. Не съществуваха правителствени закони, които да регулират подобни практики.

Най-лошото беше, че имаше и корупция. Властта беше дадена в ръцете на определени служители на всяко ниво в правителството. Властта на един селски кмет беше абсолютна. Властта на шефа на полицията беше абсолютна. Властта на областния управител беше абсолютна. Всеки си имаше феодално владение, на което трябваше да му се плаща данък.

На върха на тази скърцаща планина стоеше провинциалният кмет. Кметове на мегаполиси като Чунцин (25 милиона), Шанхай (27 милиона) и Пекин (30 милиона), които действаха като де факто лордове: всезнаещи, всесилни, безскрупулни. Федералното правителство беше всемогъщо.

Нямаше национални медицински грижи.

Нямаше система за социално осигуряване или пенсии за възрастните.

Казано с две думи, всеки беше сам за себе си.

Китайците бяха всеки за себе си.

За първи път в своята дълга, мрачна история Китай показваше признаци, че повече няма да толерира лошото пред доброто. Прекалено много бяха погазени в неговия стремглав устрем към икономическо превъзходство. Всеки ден имаше публични демонстрации в една част на страната или в друга. Някои бяха в селата, но други се организираха от стотици, а понякога и от хиляди разгневени хора. Месец по-рано 50 000 души бяха изпълнили улиците на Шънджън, за да се оплачат от правителствената корупция. Преди това 25 000 маршируваха в Пекин. Недоволството вече не беше изключение, а норма. Първите вълни на неодобрение бързо се превърнаха в цунами.

Независимо от тези неща Астър знаеше, че всичко ще бъде простено, докато националната икономика процъфтяваше.

В Китай имаше само едно правило, което беше над всички останали: прави пари и стани богат.

Някой почука на вратата и единият от рецепционистите влезе вътре с табла с минерална вода, еспресо и бишкоти. Астър си сложи три захарчета и си изпи кафето на една глътка. Сърцето му отговори подобаващо. Почувства се малко по-висок.

— Значи всички сме съгласни. Китайският износ е под напрежение. Ако продължи да се дъни, БВП също ще го направи. Ако БВП се дъни, градското недоволство ще експлодира.

— Страната е в бедствено положение — каза Гудчайлд. — Доверието към нея се изпарява. Цените на имотите се сринаха. Постоянно се затварят фабрики. ИМП стойностите са фалшиви. Както и тези на БВП. Единственият начин да се измъкнат от това положение е да започнат да изнасят много повече, а това може да се случи при обезценяване.

Лонгфелоу кимна.

— Китай може да възпре недоволството само като поддържа икономиката си. Отново се връщаме на първото правило. Прави пари. Стани богат.