Кристофър Райх - Игра на милиарди

— „Уотърсмарк".

Астър отдели специално внимание на спонсора, който беше замесен със „Соничи Корпорейшън". Отбеляза, че „Уотърсмарк" беше купила „Соничи" преди седем години и я беше направила непублична за 6 милиарда долара. Нямаше информация как купувачът беше преструктурирал новата си придобивка, само това, че „Соничи" наскоро беше постигнала рекордни печалби и отново беше станала публична през четвъртото тримесечие на текущата година. „Уотърсмарк" определено щеше да има тлъсти приходи. Едно на нула за добрите момчета.

Другите компании в портфолиото на „Уотърсмарк" включваха „Пекос", огромна верига супермаркети, базирана в Тексас, с поле на действие в югозападната част на Съединените щати; „Силикон Солюшънс", компания за микроелектроника от Канада, както и една минна компания в Австралия.

Астър се опита да се сети за някаква връзка между тях. Какво общо имаше една индустриална инженерна фирма, чието най-малко подразделение произвеждаше асансьори, с верига супермаркети или минна компания, или производител на микрочипове? Не можеше да се сети за нищо. Нито можеше да ги свърже с по-големия въпрос: Как продуктите, произвеждани от някои от тези компании, биха позволили на някого да поеме контрола над автомобил?

Астър извади синьото листче с логото на дома на баща си, което беше взел от къщата на Пенелъпи Еванс. Cassandra99. Продължаваше да не му говори нищо.

Тя е била там с баща ми, помисли си Астър. В нашия дом. В дома, в който се заклех, че кракът ми няма да стъпи отново.

Отговорът се намираше в Ойстър Бей.

— Шефе, момчетата от Китай са готови. — Марв Шанк беше застанал на вратата, в едната си ръка държеше кафе, а в другата дневната закуска бурито. — Добре ли си?

— Веднага идвам — отвърна Астър.

Дали беше добре, или не — това беше съвсем друг въпрос.

Бяха четирима и седяха от всяка страна на масата. Астър и Шанк, Лонгфелоу и Гудчайлд. Лонгфелоу беше неговата китайска ръка. Гудчайлд беше неговият човек за валутите. Нямаше никакви празни приказки. Никой не спомена смъртта на баща му. Нямаше заяждания за „Янките" или „Метс", или кой коя яка мацка беше изчукал през уикенда в Хамптънс. Гудчайлд и Лонгфелоу също разполагаха с информацията от „Блумбърг" пред себе си. Знаеха какъв е резултатът. Конферентната зала беше по-студена от търговския отдел.

— Така — започна Астър, след като се взира в тях достатъчно дълго. — Какво, по дяволите, се случва?

Гудчайлд беше рус и дългунест англичанин с тясно, сипаничаво лице. Предмишниците му бяха опрени в масата, а той се беше надвесил напред.

— Позиране — отвърна той, очите му прескачаха от лице на лице, сякаш споделяше някаква тайна. — Страхуват се, че пукнатините започват да личат.

Лонгфелоу закима в знак на съгласие.

— Като някой бабаит, който се пъчи. Всичко е шоу.

— Наистина — отвърна Астър, който приличаше на изключително разгневен адвокат на дявола. — Какво сочи ИМП?

— Четиридесет и осем — отговори Шанк, без да сваля очи от двамата търговци.

ИМП, или така нареченият Индекс на мениджърите по продажби, измерваше икономическата активност според нуждата от сурови материали и индустриални стоки. Числата над петдесет сочеха увеличение на икономическата активност, а под петдесет сигнализираха за свиване.

Четиридесет и осем предвещаваше катастрофа.

— А брутният вътрешен продукт все още се прогнозира за девет процента? — попита Астър.

— Девет точка две всъщност — отвърна Гудчайлд. — Но това е измама. Нещата започнаха да се влошават, когато направихме нашата оценка преди три месеца.

— Значи изправиха техния заместник-министър на търговията по телевизията да потвърди увеличението на юана, за да ни заблудят?

— Нямаха избор — каза Лонгфелоу.

— Да, знам — отвърна Астър. — Пукнатините започват да личат.

— Точно — потвърди Гудчайлд, сякаш отново беше в Оксфорд, за да дебатира.

— Единствената промяна — продължи Лонгфелоу — е увеличеният натиск от страна на Министерството на финансите върху Китай да преоценява.

Мъжът беше шотландец, възпитаник на „Фетс" и „Сейнт Пол", преди да вземе научна степен по астрофизика от „Станфорд". Той беше висок и дебел, с рошава червена коса, с очи като мъниста и постоянна пот върху бузите и челото. В един момент от кариерата си беше прекарал две години в Китай — поточно в провинция Съчуан, — където преподаваше английски на учениците (макар че с неговия шотландски акцент Астър се чудеше какво точно беше преподавал на децата).