Кристофър Райх - Игра на милиарди

Отговорът на доктор Гейл Лемън беше нечленоразделен. Успокояващата усмивка беше напуснала сградата.

Алекс затвори вратата и въздъхна разгневена. Още една дума и щеше да й цапардоса един. Погледна към фотографията на Дж. Едгар Хувър на стената зад бюрото си.

— Татенце — каза тя, — обещавам ти, че ще хвана кучите синове, които сториха това на момчетата ми. Тогава…

Алекс не довърши. Онова, което имаше наум, не се вписваше в най-висшите идеали на ФБР.

Някой почука на вратата и една глава се появи.

— Шефке — разнесе се писклив глас. — Имаш ли секунда? Алекс вдигна глава от документацията.

— Влизай, Минц.

Специален агент Бари Минц се намъкна вътре. Той беше мъж на четиридесет години, който приличаше на четиринадесетгодишен. Висок, върлинест, с оредяваща червена коса, доверчиви сини очи и адамова ябълка, която можеше да се конкурира с тази на Икабод Крейн, Минц беше единственият останал от екипа на КТ-26 на предшественика на Алекс. Онези, които не се бяха трансферирали доброволно, тя разкара сама. Освен Бари. Той не беше уверен, дързък и самонадеян, каквито искаше да бъдат агентите в отряда й за бързо реагиране. В това отношение мъжът беше пълна противоположност. Той беше тих, свит и учтив. Минц беше човекът в ъгъла, който никой не забелязваше. Въпреки това си вършеше работата. Винаги можеше да се разчита на него. Затова, когато влезеше и помолеше за „секунда", Алекс беше наясно, че трябва да остави всякаква друга работа и да го изслуша.

— Обадиха ми се от „Уиндърмиър Стрийт" — съобщи Минц. — Момчетата са намерили нещо на местопрестъплението.

Алесандра почукваше нервно с химикала си.

— Какво?

— Няма само автомати под пода — продължи мъжът. — Изглежда са намерили доста повече.

— Колко повече?

— Не знам. Мисля, че използваха израза „шибан арсенал". Алекс пусна химикала. Само след секунда вече беше на

крака, облече сакото си и заобиколи бюрото.

— Нещо против аз да карам?

— Не… хм… налага ли се?

— Да вървим. — Алесандра потупа Минц по рамото и двамата тръгнаха към асансьорите.

Спомни си, че има само едно нещо, което не харесваше у Бари. На стрелбището винаги беше последен. Прякорът му беше Стрелеца.

През последните години събитията в историята на Бюрото си бяха спечелили собствени имена, прозвища от една или две думи, които не само напомняха за престъплението, но някак си запазваха информацията за цялото събитие: престъпно деяние, разследване и последици за Бюрото. СТЦ се отнасяше за първия бомбен атентат в Световния търговски център през 1993. „Оклахома" беше за бомбите в сградата на Общинската администрация „Алфред П. Мюра" от екстремистите Тимъти Маквей и Тери Никълс. „Уако" беше кървавият и грозен сблъсък между федералните власти и сектата „Клонка Давидова", предвождана от Дейвид Кореш. Имаше „Рубинен хребет", „Полет 800", „Коул" и — разбира се — „9/11". С трима убити агенти, „Уиндърмиър" щеше да попадне сред този черен пантеон.

Тази мисъл се въртеше в ума на Алекс, докато караше чарджъра в Манхатън. Не се заблуждаваше. С кариерата й беше свършено. Нямаше да има официално порицание. Нищо нямаше да бъде вписано в личното й досие. Въпреки това беше свършена. До месец щеше да бъде преместена на по-скрит и по-незначителен пост. Или пък щеше да получи предложение за ранно пенсиониране, в което щеше да й бъде намекнато, че няма да е лошо да приеме. Дори можеше да й осигурят безплатен билет за сбирката на пенсионерите във Вашингтон, която се провеждаше всеки януари и юни. Никога вече нямаше да получи повишение. Алекс Форца беше достигнала своя апогей с настоящата си длъжност на надзираващ специален агент и всичките й мечти един ден да стане първата жена помощник-директор [28] Помощник-директор на ФБР (Deputy Director) — в йерархията се намира точно под директора на ФБР. Различава се от заместник-директорите (Assistant Directors). на Бюрото бяха мъртви като Джими Малой.

Въпреки това отказваше да се ядосва. Не понасяше самосъжалението. Беше разгневена. Някой щеше да си плати.

„Уиндърмиър Стрийт" беше отцепена от двете страни на квартала. Алекс размаха значката си, за да мине през кордона. Полицейски коли бяха завардили улицата. Паркира до една от тях, сложи документите си в един бадж и го закачи на врата си.

Стрелбата беше класифицирана като множествено убийство. Местопрестъплението беше в юрисдикцията на нюйоркската полиция. Обикновено някой детектив първа степен трябваше да ръководи разследването, но смъртта на трима федерални агенти променяше реда на нещата. Алекс се представи на лейтенанта, който ръководеше шоуто, след което мина под полицейската лента и влезе в къщата.