Кристофър Райх - Игра на милиарди

Астър огледа ръкавицата, след което погледна банкера.

— На мен ми се струва, че ние сме фаворитите за спечелване на шампионата.

Зарек се усмихна с неудобоство.

— Ние не виждаме нещата по този начин. Астър направи крачка към мъжа.

— О? А как ги виждате? — Нямаше намерение да улеснява работата на Зарек. От години „Комсток" беше един от най-добрите клиенти на банкера. Когато „Комсток" заемаше пари за ливъридж по някоя позиция, Астър получаваше телефонно обаждане от Зарек и приятелчетата му, които го питаха учтиво дали могат да участват в екшъна. Боби си имаше правило: приемаше само инвестиции над 25 милиона долара (за предпочитане 100 милиона). Дори стигаше дотам, че да избира клиентите си само сред други хедж фондове, спонсори, семейни офиси и суверенни фондове. Знаеше как да играе играта и винаги заделяше по нещичко за Зарек и рибките му.

— Виж, Боби, знаем, че имаш стабилна поредица…

— Тази стабилна поредица е на възрастта на децата ти. Зарек се усмихна — сега му беше още по-неудобно, отколкото преди минутка.

— И съм ти благодарен за това. Но мисля, че в момента малко се надценяваш.

Астър удари свещената ръкавица още няколко пъти, за да накара банкера да потръпне.

— Кой го казва?

— Никой не смята, че китайците ще обезценяват. Не и след като юанът се повишава през изминалите пет години. РМБ-то се е вдигнало с тридесет процента от 2006 насам.

РМБ означаваше ренминби.

— Е, и?

— Е, и… — Лицето на Зарек се набръчка от изумление. — Какво те кара да мислиш, че нещо ще се промени?

Астър отново удари юмрук в ръкавицата.

— Знаеш ли какво, Брад? Ако искаш, мога да те вкарам във фонда.

Очите на Зарек се ококориха като на девственица в стриптийз клуб. Мъжът се надигна с няколко сантиметра от стола си, но бързо седна обратно.

— Не и този път, Боби. Но ако искаш да ми кажеш нещо, което знаеш за валутата и мога да споделя с комисията по заемите…

Астър нямаше абсолютно никакво намерение да споделя инвестиционната си стратегия с Брадли Зарек. Зарек беше пчеличка — високоплатена, със скъпо образование, много умна, работлива пчеличка, но в крайна сметка пчеличка. Боби му хвърли ръкавицата малко по-силно.

— Добре, Брад, слушам те. Какво има?

Банкерът внимателно върна с две ръце ръкавицата на рафта, като я намества известно време. Накрая остана доволен, върна вниманието си на компютъра и обърна монитора, за да може и Астър да го вижда.

— Заехме ти четиристотин милиона.

— Всичките са обезпечени.

— Когато пазарът тръгна срещу теб, беше вътре с повече от осемдесет милиона.

— Но нещата се стабилизираха.

— Днес. Какво ще стане, ако се случи отново утре?

— Нарича се ливъридж. Нямаше проблем, когато позицията растеше нагоре.

— Не е никакъв ливъридж, ти вдигна залога си двадесет пъти. Струва ми се, че играеш на зарове.

— Всъщност, Брад, искам да заема още пари. Зарек премига, сякаш не беше чул последното.

— Не позволяваме на клиентите да вдигат ливъриджа си повече от двадесет пъти.

— Искам още сто милиона.

— Още сто милиона долара? Сериозен ли си? Астър кимна.

— Без допълнително обезпечение?

— Точно така.

— Мислехме си по-скоро да увеличим обезпечението ти или да намалим позицията ти.

— Смяташ, че няма да мога да я покрия?

— Няма значение какво мисля аз, Боби. Нещата са такива, каквито са. Има правила. Вече не сме 2008.

— За какво точно обезщетение говорим?

— Ако можеш да преведеш сто милиона, ще се чувстваме много по-добре.

— Сто милиона? Зарек кимна.

— Само сто.

— Това ли е всичко?

— В кеш или в акции, ако желаеш. Ще се уверим, че ще се разчуе. Приеми го като вот на доверие. Ще успокои доста нерви. — Банкерът се наведе напред. Очите му блестяха. Това беше онзи блясък, който човек придобиваше, когато беше напът да забие нож в корема на друг човек, след което да го завърти хубаво и здраво за по-сигурно. — В следващите двадесет и четири часа.

Астър сви рамене доволно, сякаш нямаше нищо против препоръката.

— Хей, Брад, знаеш ли какво?

— Какво, Боби?

— Майната ти.

— Моля?

Астър се приближи до бюрото. Неговите очи също блестяха. С онзи блясък, когато биваше притиснат в ъгъла.

— Какво? Искаш слухов апарат, който да отива на топките, които ти липсват? Вие, момчета, ме побърквате. Предлагате ми чадър, когато пече слънце, и си го искате обратно, когато завали. Типично. — Боби удари по бюрото с кокалчетата на пръстите си. — Каква е репутацията ми?